Като отчитаме обширността на космическото пространство, изглежда слабо вероятно, че някога ще имаме шанс да намерим признаци на извънземен живот във форма на сигнали или радиосъобщения.
Но е възможно всъщност често да получаваме съобщения от извънземни, само че да ги търсим на грешното място.
Освен това може и да не улавяме тези сигнали, защото неправилно ги възприемаме. Някои си задават въпроса, могат ли пулсарите – бързо въртящи се неутронни звезди, периодично излъчващи радиация, да бъдат източник на извънземни послания?
Институтът SETI в Калифорния е водеща организация в света по търсене на извънземни цивилизации в Космоса. За тази цел SETI е изпробвала различни начини. Днес тя прибягва до антенната решетка Allen Telescope Array, с чиято помощ от октомври 2007 година се водят наблюдения на радиовълни от Космоса.
В последно време не са фиксирани никакви сигнали, които биха могли да бъдат изпратени от наши братя по разум. Астрофизикът Грегъри Бенфорд от Калифорнийския университет в Ървайн и неговият брат физик Джеймс Бенфорд смятат, че неуспехите може да се дължат на неправилно избран подход, а не на това, че апаратурата не е достатъчно добра.
Братята, както и синът на Джеймс – Доминик, учен от НАСА, предложили на SETI да изучава директни сигнали на излъчване, а не теснолентовото излъчване, на което сега е съсредоточена SETI.
С други думи, развита извънземна цивилизация е възможно да е заинтересувана от намаляване на разходите и оптимизация на ефективността на изпращането на сигнали в Космоса, както и ние на Земята.
Братята смятат, че извънземните сигнали може да не са продължителни и изпращани във всички посоки, а пулсиращи и в тесен честотен диапазон от 1-10 гигахерца. Статията на Бенфорд е била публикувана в изданието Astrobiology през юни 2010 г.
„Нашият дядо казваше: „Думите са евтини, но уискито струва пари“, казва Джеймс Бенфорд. – Изпращането на сигнали е скъп процес, а предаването на сигнали на много светлинни години изисква значителни ресурси.“
Освен това братята посъветвали да се съсредоточим в центъра на Млечния път, където се намира голяма част от звездите в галактиката.
„Звездите там са с милиарди години по-стари от нашето Слънце, което дава по-голям шанс за контакт с развита цивилизация, отколкото излъчването на сигнали от по-младия и празен край на нашата галактика“, казва Грегъри Бенфорд.
Разбира се, въпрос на избор на участък от космическото пространство за наблюдения е само част от проблема.
Сигналът от извънземна цивилизация може да е кратък. Затова, ако нашите апарати не са насочени към необходимата точка в необходимия момент, то ще пропуснем сигнала. Освен това, дори ако ни се удаде да фиксираме такъв временен сигнал, той може да бъде възприет като естествено явление.
По думите на братята извънземните сигнали може да са периодични, подобни на импулсите на фар с интервал няколко дни.
„Трябва да се научим да идентифицираме подобни сигнали“, добавят братята.
Пулсарите са неутронни звезди, чиято маса е няколко пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. Те се въртят много бързо и се явяват източник на мощно лъчение. Извънземните сигнали, използващи „принципа на фара“, може много да приличат на излъчването на тези звезди.
Пулсарите са открити от Джослин Бел Бърнел и Антъни Хюиш през 1967 година. Първият наблюдаван пулсар получил названието LGM-1 – съкратено от little green men (малки зелени човечета), и имал период 1,33 секунди. Учените първоначално решили, че това са сигнали от извънземна цивилизация.
Вероятно най-добрите кандидати за възможни извънземни сигнали са неповтарящи се сигнали, подобни на пулсари, смятат братята. Един подобен пример е PSR J1928+15, който през 2005 година пулсирал две минути, а след това внезапно спрял. Той бил фиксиран от телескопа в обсерваторията Аресибо. Те смятат, че това може да е бил извънземен сигнал.
Източникът на пулсация бил разположен на 26 000 светлинни години, някъде близо до центъра на галактиката, а мощността му била 190 000 теравата (10 000 пъти повече от цялата енергия, изисквана за човешката цивилизация). Някои учени смятат, че това всъщност е било не излъчване от пулсар, а последствие от падането на астероид върху звезда, който е нарушил магнитното ѝ поле.
Има още няколко момента, които е необходимо да се отчитат. Например ние смятаме, че развита извънземна цивилизация използва радиосигнали, но тя може да използва по-напреднала форма на комуникация, която още е недостъпна за нашето разбиране и техника.
На свой ред цивилизация, намираща се на нашето ниво на развитие, действително може да използва начина за изпращане на сигнали, описан от братя Бенфорд. Но за да достигнат такива сигнали до Земята, ще им се наложи да преодолеят много светлинни години. Освен това те няма да съдържат никакво определено съобщение, а просто нещо от рода на посланието „Ние сме там“.
Така остава спорен въпросът, колко развити форми на живот може да съществуват в нашата галактика и какво ниво на технологично развитие са постигнали.
Отчитайки огромното количество звезди в нашата галактика (по данни на НАСА са около 200 милиарда), вариантите са много, а достъпната информация е ограничена. Докато не успеем да установим контакт с тези цивилизации, ни остава само да гадаем.
