Учените отдавна се опитват да обяснят защо костните риби са относително по-малки в сравнение с хрущялните. Най-тежкият вид костна риба– рибата луна – достига само до 2,3 тона, докато хрущялните риби, като китовите акули, най-големите живеещи днес риби, могат да тежат до 34 тона. Сега, ново изследване на древен гигант показва, че тази разлика между съвременните видове е просто еволюционна случайност.
Големината на костните риби, които съставляват около 95% от всички видове риби, може да бъде ограничена от техния метаболизъм, според един аргумент. По-големите животни обикновено трябва да се справят с по-малко кислород на грам маса; защото костните риби имат по-високи метаболитни изисквания в сравнение с акулите. Група учени обаче, постави под съмнение този аргумент.
Древната костна риба Leedsichthys problematicus, изчезнала отдавна, е смятана за най-голямата риба сред видовете съществували в океаните преди около 165 милиона години между Европа и Южна Америка. Тя е била с дължина над 16,5 метра и е достигала на тегло до 45 тона, което означава, че е била по-голяма дори от днешната китова акула.
Осъзнавайки, че съвременните биолози са оставили древната риба извън своите анализи, учени са решили да изчислят метаболитните изисквания на L. problematicus. Те са използвали данни от жива костна риба като база и са установили, че древната риба не само би оцеляла и днес, но би процъфтявала при съвременните условия.
Теоретично гигантската риба би могла да се движи със скорост от 17,8 километра в час, като същевременно запазва снабдяването на тъканите си с кислород по подходящ начин, съобщават изследователите в списание Palaeontology този месец. За сравнение, най-бързите живи риби днес, вероятно плуват не по-бързо от 30 километра в час.
Все още обаче, продължава да е загадка защо днес няма гигантски костни риби, още повече, че според изследователите няма метаболитни пречки за нейното съществуване.
Източник: sciencemag.org
