Въпреки разпространеното мнение за негативното влияние на ултравиолетовото лъчение върху клетките на кожата, шведски учени са съумели да докажат, че любовта към слънчевия загар удължава живота.
Всеки човек жадува и се радва на появата на слънцето не само поради възможността за отпуск и наслаждаване на топлите дни. Става дума за естественото желание на организма, който изисква повече ултравиолетова светлина.
След изтощителната зима и недостига на полезни елементи човек остро се нуждае от попълване на витамини и минерали, по-конкретно калциефероли, или вещества от групата D. Един от важните източници на калциефероли в организма е прякото въздействие на слънчевите лъчи.
Въпросните витамини са особено необходими за отлагането на калция в костната тъкан за нормален растеж и развитие на скелета.
Но слънчевите лъчи могат не само да укрепят самочувствието, но и да нанесат вреда на здравето. Лишавайки кожата от влага, необходима за регенерацията на клетките, слънчевите лъчи водят до ранно стареене на кожата.
Учените отдавна водят спорове около ултравиолетовото лъчение като основна причина за възникването на меланома, или рак на кожата. И все изследователите те са единодушни по въпроса, че хората със светли коси и бледа кожа са по-податливи на разрушителното влияние на слънчевите лъчи в сравнение с мургавите и тъмнокосите по природа.
Изследователският екип от Швеция, чиито жители се отличават с нордическа външност, което означава, че влизат в рисковата група, са решили още веднъж да анализират характера на влиянието на УВ лъчите върху здравословното състояние на човека.
След продължително събиране и анализ на данните учените стигнали до поразителни изводи: между любовта към загара и продължителността на живота има пряка зависимост. Независимо че загарът увеличава риска от развитие на рак на кожата, хората, които често вземат слънчеви бани, живеят по-дълго в сравнение с тези, които избягват слънцето.
Според изчисленията на учените при любителите на слънчевия тен животът е средно с две години по-дълъг. Резултатите от изследването вече са публикувани в Journal of Internal Medicine.
Научният интерес към този проблем бил предизвикан от ситуацията в Швеция – за последните 15 години броят на наблюдаваните случаи на злокачествена меланома нараснал практически двойно, докато нивото на смъртност остава неизменно от 80-те ходини.
В изследване, продължило около 20 години, взели участие над 29 500 шведки на възраст от 25 до 64 години. За да определят какви още фактори могат да влияят на продължителността на живота, учените питали участничките за възможни склонности към суицид, отношението им към загара, семейното положение, вредните навици, нивото на образование и количеството деца.
Като разгледали динамиката на данните за здравословното състояние на доброволците, учените забелязали, че честото пребиваване на слънце намалява риска от поява на смъртоносни заболявания на сърцето.
Изследователите са склонни да свързват устойчивостта към сърдечни заболявания с високото съдържание на витамин D в организма на излагащите се на слънце, тъй като други механизми, свързани с ултравиолетовото лъчение, още не са установени и изискват бъдещо изучаване.
Освен това изследователите забелязали, че при пушачките, които обичат да събират слънчев тен, и шведките без вредни навици, които не желаят да нарушават естествената си светла кожа, продължителността на живота е приблизително еднаква.
Учените, които приемат тезата „Слънце за благо“, са определили специален метод за лечение – фототерапия. Този метод се заключава в подаването на необходимия обем ултравиолетово лъчение върху поразени участъци от организма. Той е препоръчителен за възстановяване на фосфорно-калциевия обмен, а за страдащите от рахит фототерапията се явява един от най-главните методи за лечение.
В качеството на профилактика УВ лъчението в разумни дози повишава имунитета и съпротивляемостта на организма към инфекции, а също така оказва противовъзпалително въздействие.
Според изследване на Антъни Макдонах от Калифорнийския университет още древните египтяни се лекували със слънчеви лъчи. Прекланяйки се пред Ра, те го молели за младост, сила и дълголетие. Съхранени исторически документи описват как римляни и гърци са прилагали слънчеви бани за укрепване на общото състояние на здравето.
Научното описание на фототерапията е донесло Нобелова награда в областта на физиологията и медицината през 1903 година на датчанина Нилс Финсен. Физиотерапевтът започнал своите изследвания още в края на XIX век.
Като взели под внимание резултатите от собствените си изследвания и предшестващия опит на своя колега, шведските учени съветват да се отнасяме с разумна доза скепсис към всички плашещи предупреждения за слънчевия тен. Криейки се от Слънцето, можем да си нанесем повече вреда, отколкото полза.
