Някои хора отхвърлят парапсихичните явления, защото експериментите, които би трябвало да потвърждават наличието на екстрасензорни способности, дават отрицателни резултати.
Например прочутият разобличител на екстрасенсите Джеймс Ранди е тествал няколко екстрасенси, които трябвало да кажат какви изображения се намират в пликовете. Ако не можели да направят това, то се възприемали като шарлатани.
Друг опит се описва от Джо Шварц, професор по химия от университета Макгил в Канада. Той разказа за жена, която твърдяла, че може да напусне своето тяло, да се отправи на другия край на Атлантическия океан, в Париж, и да разкаже какво се случва там.
Професорът отвърнал, че тя може да не „лети“ до Париж и че той има друг начин да провери нейните способности. Ученият поставил игрална карта на канцеларския шкаф в кабинета си и ѝ казал да напусне своето тяло и да види коя е картата. Жената не могла да го направи.
Такива тестове изглеждат логични. Ако някой наистина притежава екстрасензорни способности, то той трябва да е в състояние да ги демонстрира при необходимост. Но такива експерименти не отчитат някои способности на такава специфична сфера като свръхестествените способности.
Процент на вероятност
Обикновените зрители чакат от екстрасенсите много добри резултати, затова е необходимо доказателство за наличието на паранормални способности.
Зрителите, гледащи предаването на Ранди, вероятно смятат, че истинският екстрасенс трябва правилно да отговори на всички опити. Броят на опитите е много ограничен, но при истински изследвания доброволците преминават през много голям брой задания за статистически анализ. След това се изчислява процентът вероятност.
Например човек на име Хъбърт Пиърс бил тестван за наличието на паранормални способности в университета Дюк през 50-те години. Той преминал 74 теста, всеки от които се състоял от 25 задачи. Пиърс давал 7-8 правилни отговора на 25-те задачи. „Според теорията на вероятностите такава точност в резултатите на съвпаденията е възможна в 1 от 22 милиона случая“, пише Дейвид Рей Грифин в книгата си „Парапсихология, философия и духовност: постмодернистко изследване“.
Пиърс преминал през 1850 опита, за да се докажат неговите способности. Хората в предаването на Ранди получават само няколко шанса. Жената от разказа на Шварц имала само един шанс.
Вътрешно състояние
Изследователят Ед Кели от Вирджинския университет анализирал случая на Пиърс и други подобни изследвания, които се оказали успешни. Той открил, че правилните отговори обикновено постъпвали на групи. Периодите на правилни отговори съвпадали с измененията на вътрешното състояние на тествания.
Когато изпитваният се намира в лошо състояние и експериментът включва само ограничен брой задачи, резултатът може да се окаже отрицателен. За да се попадне в необходимото състояние, са необходими много опити и тогава започват да постъпват правилните отговори.
Кели смята, че способността за „виждане“, за която говорят екстрасенсите, прилича на гледане на неясни изображения. Тя не дава точни резултати.
През 70-те години Кели провел експеримент с Бил Делмор, студент по право в Йейлския университет. Кели бързо показвал на Делмор карти за игра при много лошо осветление. Делмор систематично давал очакваните грешки. Например бъркал фигурните карти (поп, дама, вале), както и асата с двойки и тройки. След това Делмор преминал същия този тест само с помощта на сензорни способности, без да има визуален контакт с картите. Резултатите се оказали много сходни.
Кели описал това в доклада си „Психобиологични условия за изучаване на психичните умения“. „Той направи именно това, което по думите му може да прави. Затваря очи, потапя се във вътрешния си свят и наблюдава трептящи визуални образи. Тези изображения често са смътни – с малък размер, неясни, с неясни цветове, бързо движещи се и т.н.“
Всеки екстрасенс е уникален
Екстрасензорните способности на различните хора не действат еднакво, затова шаблонните експерименти често дават отрицателни резултати.
Джеси Браво, един от екстрасенсите, тествани от Ранди, разказал пред Epoch Times, че експериментът не подхождал за неговите способности. Съобщенията, които той получавал, не били изцяло в негова власт и затова не били толкова точни. Те били отворени за интерпретации, а той не можел да получи по първото изискване съвършено точна информация.
Гари Шварц получил докторска степен в Харвард, преподавал психиатрия и психология в Йейлския университет и сега е професор в Аризонския университет. Той изследвал хора, които твърдели, че могат да предсказват бъдещето. Шварц открил няколко души, които по думите му притежавали истински способности.
„Ако искате да проведете експеримент с човек, който твърди, че има екстрасензорни способности, тестът трябва да е обмислен с отчитане на неговите способности – пише Шварц на своя сайт. – В противен случай ще започнете да изисквате от хората това, което те всъщност не могат или което не влиза в техните свръхспособности.“
Кели допълва: „Неправилно е да се смята, че различните екстрасенси работят еднакво дори при еднакви задания. Всъщност доказателствата свидетелстват за обратното. От физиологична гледна точка голямата вариация сред доброволците се явява по-скоро правило, отколкото изключение.“ Кели изучава физиологичните промени по време на психични събития, включително мозъчната дейност.
По време на тв шоута с екстрасенси обикновено се дават прости и бързи тестове, защото са разбираеми за широката публика. А статистическата информация, която би могла да докаже съществуването на свръхспособности, остава погребана в научните отчети.
