Земята не се е превърнала във Венера – безжизнена и гореща пустиня – благодарение на това, че горната първична кора на нашата планета е била раздробена и отнесена в Космоса.
Това се е случило в резултат на бомбардировката на нейната повърхност от астероиди в далечното минало, твърдят планетолози в статия, публикувана в сп. Nature Geoscience.
Венера, независимо от сходните условия на формиране със Земята, рязко се отличава по външен облик от нашата планета. Атмосферата на Зорницата е нагорещена до 462 градуса по Целзий, на нея практически няма вода, повърхността е покрита с вулкани, а атмосферата се състои от въглероден диоксид и сярна киселина.
Засега учените нямат единност за това, как Венера може да се е лишила от своите водни запаси и се е превърнала в гигантски парник.
Днес учените се опитват да изяснят защо нашата планета е станала Земя, а Венера – Венера, обяснява Марк Йелинек (Mark Jellinek) от университета на Британска Колумбия във Ванкувър (Канада). Подобни знания са изключително важни за търсенето на извънземен живот на екзопланети, тъй като Земята и Венера са много сходни и трудно се различават от Космоса.
Йелинек и колегата му Матю Джексън от Калифорнийския университет в Санта Барбара (САЩ) са открили възможно обяснение на това, как Земята не е станала гигантски парник, като обърнали внимание на някои необичайни детайли в изотопния състав на мантията на нашата планета.
Геолозите забелязали, че изотопите на някои редки метали в мантията значително се отличават от това, което се съдържа в хондритите – древни астероиди в Слънчевата система, които днес се смятат за останки от „строителството“ на всички планети.
Това навело учените на мисълта, че значителна част от първичната материя на Земята, наситена с радиоактивни елементи, благодарение на които са възникнали тези изотопи, може да е била изхвърлена в Космоса във времето, когато нашата планета или се е сблъскала с прародителя на Луната, или е била подложена на масирана бомбардировка от астероиди в последните етапи на формирането на Слънчевата система.
Както показали изчисленията, реализацията на подобен сценарий може да доведе до два много важни и ключови ефекта. Първо, „катапултирането“ на първичната кора в Космоса трябва да е охладило планетата в първите етапи от нейния живот. Второ, този катаклизъм трябва да е дал начало на тектониката – кръговрата на породи в земните недра.
Тектонските процеси, според геолозите, помагат на мантията да се охлажда, губейки енергия за движение на плочите и изхвърляйки „парата“ във вид на изригвания на вулкани и изливане на магма, което поддържа температурния баланс на планетата на определено ниво.
На Венера подобни процеси не съществуват, затова топлината в нейните недра се е натрупвала дотогава, докато на нея не започнало масирано изригване на вулкани, изхвърлящи огромно количество сяра и въглероден диоксид в атмосферата, превърнали я в гигантски парник.
Очевидно този фактор е бил един от главните причини Земята да не стане Венера и да не се превърне в безжизнена пустиня няколко милиона години след нейното формиране, заключават учените.
