Земляните прецакали среща с извънземните

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Мегавселена
  • 13 юни 2016 г. в 00:01 Последна промяна:
    13 юни 2016 г. в 00:20


В съветски времена при Генералния щаб действала свръхсекретната войскова част 10003, която се занимавала с въпросите на псивойните. Тя била курирана от премиера на СССР Валентин Павлов и оглавявана от ген.-лейт. Александър Савин, доктор на техническите и философските науки.

„Молим за разрешение за приземяване“

Освен непосредствените си парапсихологически задачи, подготовка на бойни екстрасенси, разузнаване от разстояние и т.н., спецчастите трябвало да се занимават и с куриозни неща. Една такава история разказва ген. Савин пред „Комсомолская правда“.

„Юни 1991 година. От началството идва нареждане да летим в Узбекистан да посрещнем… извънземни. Известният съветски уфолог Марк Милхикер много се занимаваше с изследвания на НЛО.

Ген.-лейт. Алексей Савин ръководил секретна експедиция по среща с пришълци. Снимка: Личен архив

Ген.-лейт. Алексей Савин ръководил секретна експедиция по среща с пришълци. Снимка: Личен архив

Ентусиастите от неговата самостоятелна група „Контакт КЭЦ“, работещи в различни градове, едновременно стигнали до извода, че в пустинята Къзълкум, близо до град Зарафшан, трябва да се приземят извънземни, търсещи контакт със земната цивилизация. Милхикер изпратил подробен запис на Горбачов.

– Нима Михаил Горбачов е повярвал?

– Възможно е да го е поласкало обръщението на пришълците, предадено му от Милхикер. „Триста същества, биологично сродни със земляните, търпят бедствие поради повишена концентрация на озон и молят президента на СССР за разрешение за приземяване. Екипажът гарантира да не напуска космическия апарат, а също така да проявява дружелюбие.“

Горбачов препратил писмото на министъра на отбраната Язов. Той го предал на началника на Генщаба Моисеев, мой пряк началник. Моисеев изпратил документа на Главнокомандващия на ПВО (Противовъздушна отбрана) ген. И. Третяк и началника на секретното управление на Генщаба (войскова част 10003) А. Савин с резолюция „Приеми!“, като дебело подчертал думата, придавайки важност на този въпрос.

Свикнал съм веднага да изпълнявам заповедите на началството. Макар темата, признавам, да ме учуди. Преди това не се бях сблъсквал с НЛО.

Звънят от ПВО. „Иди при Моисеев, кажи му. Цял свят ще ни се смее, ако полетим в пустинята да посрещаме „зелени човечета“!“ Но аз разбирах, че с ръководство на нивото на Моисеев не бива да се спори. Заповядано е и точка! Изпълнявай!

Поръчах самолет, направих списък на екипажа. Отидох при началника на Генщаба. Той утвърди всичко и подписа. Когато видя моето недоумение, каза: „Когато бях командващ на войските в Далечния изток, с очите си видях кораби на пришълци. Дори структурата на някои „чинии“ мога да си представя. Не можеш да ме измамиш.“

Мястото е точно!

– Пазя рядък документ – специално издание на ведомственото списание на Войските на противовъздушната отбрана на СССР с красноречивото заглавие „ПВО и НЛО“. Там има много свидетелства на пилоти за срещи с „пришълци“. Но вашата история я няма.

– Експедицията беше секретна. Имаше един важен нюанс. Извънземните, по думите на Милхикер, искаха да изключим системите за ПВО в участъка на тяхното кацане. Фактически да оставим „горещия“ юг на страната без въздушна охрана.

„Това не са твои проблеми – заяви Моисеев. – Твоята задача е да подготвиш правилно посрещането на извънземните.“ Скоро той ми се обади: „Въпросът е съгласуван с Горбачов – комплексите ще бъдат изключени.“

– И кого взехте на срещата?

– Петима служители на моето управление, 5-има от войските на ПВО начело с полк. Иван Назаренко, председател на Научно-техническия комитет на Войските на Противовъздушната отбрана на СССР. И Марк Арамович Милхикер със съпругата му, вярна негова помощница. Той ми направи много добро впечатление. Не беше безумен фанатик уфолог. Учен човек, премерена реч, аргументи, дар за убеждение.

В навечерието на уреченото кацане на НЛО в Къзълкум пристигнахме в Ташкент. Представих се на командващия войските на Туркестанския военен окръг, представих задачата накратко. Той отдели боен хеликоптер. Отлетяхме за Зарафшан, направихме малка почивка.

Кметът на града, от руските немци, като разбра целта на идването на московчаните, съобщи, че много жители са виждали летящи чинии и самите извънземни. Показа ни папки със свидетелства на очевидци, разпити на граждани, снимки някакви, макар и неясни. С немската педантичност на партиен ръководител беше събирал всичко. Което още повече вдъхнови Милхикер. Мястото е вярно! Извънземните отдавна са си го харесали.

Сеанс на връзка с пришълците

– Отново хеликоптера – продължава разказа си ген. Савин. – Двайсет минути полет над огромни златодобивни кариери. Стигнахме зададената точка в пустинята. Няма никого. По думите на Милхикер извънземните ще се приземят в два часа през нощта. Плюс-минус час.

Запалихме огън и чакаме. Всички срокове минаха, небесните гости ги няма и няма. Хората започнаха да се подиграват на Милхикер. Особено командирът на хеликоптера, дори ми се наложи да го озаптя.

Марк Милхикер

Марк Милхикер

Милхикер не издържа подигравките и изведнъж каза на пилота: „Щом си толкова смел, хайде, ще те хипнотизирам и сам ще си общуваш с тях.“ Пилотът се смути, но нямаше къде да ходи, наложи се да се съгласи. На всички беше интересно и шегите спряха.

Марк Абрамович хипнотизира пилота. Предполагам, че е приложил и НЛП (невролингвистично програмиране). Нашепваше му нещо. Очевидно настройваше мозъка на „контактьора“ на зададена честота. След това включи диктофон и проведе четиридесетминутен разпит.

– Пояснете методиката.

– Пилотът в състояние на хипноза трябваше да препраща въпросите на Милхикер и да съобщава на всеослушание отговорите на извънземните.

Той наистина започна да разговаря с някого. Изведнъж пред очите ни човекът със средно образование се преобрази, започна да говори дълбоки научни мисли, на такъв сложен научен език, че всички бяхме принудени да признаем: той наистина разговаря с представител на друга цивилизация.

С някого, който притежава огромни научни познания от неземен характер. Но самият пилот не знаеше такива сложни въпроси от физиката, астрономията, Космоса…

– Защо „гостите“ не са се приземили?

– Под хипноза на пилота беше съобщено, че извънземните не са кацнали на уреченото място, тъй като не били изпълнени всички условия, които са се опитвали да постигнат, влизайки в мисловен контакт с уфолозите на Милхикер. С други думи, уфолозите нещо не били доразбрали, когато „общували“ с небесата.

Самият Марк Абрамович беше на мнение, че извънземните просто са се обидили на екипа ни за недостойния прием. Ние пристигнахме в пустинята във всекидневна военна униформа. Кой си е помислял, че трябва да посрещаме небесните гости в парадни костюми? Милхикер също не ни предупреди. Макар че самият той беше облякъл нов костюм, вратовръзка, лъснати обувки.

Върнахме се в Москва. Написах докладна на началника на Генщаба за резултатите от експедицията. С други думи: не видяхме извънземни, но имаше телепатичен контакт. Милхикер също я подписа. Моисеев я коригирал и препратил на министъра на отбраната. И вече от Язов докладът отишъл при Горбачов.

– Каква беше неговата реакция?

– Не е известно. А и вече не му беше до това. В обстановка на нарастваща криза беше създаден ГКЧП (просъществувал три дни Държавен комитет по извънредните положения в СССР, създаден в нощта на18 срещу 19 август 1991 г.).

Самият Милхикер по-късно обясни неуспеха на експедицията с това, че уж по секретна заповед на Генщаба цели три дивизии били разгърнати в пълна бойна готовност в пустинята в деня на кацането. Те имали заповед на всяка цена да заловят кораба и самите извънземни, пристигнали с мирна цел.

Затова пришълците не се приземили. Какви ти дивизии срещу „зелени човечета“, когато СССР се разпадаше и в страната имаше много „горещи точки“? Марк Абрамович понякога се отнасяше. Но не се обиждах от тези фантазии. Няколко пъти след неуспешната експедиция го виках в Генщаба. Той ни помагаше в практическата работа. Благодарение на него  военните получиха методика за влизане на операторите в контакт с представители на извънземни цивилизации, която се използва и в наше време, но вече извън рамките на Министерството на отбраната.

Златото примамва пришълците?

Зарафшан е град в Узбекистан. В околностите му се наблюдава висока активност на НЛО. Първите масови появи на неидентифицирани обекти тук започнали в средата на 80-те години. След това количеството на видените обекти само се увеличавало и случаите на контакти на местни жители с НЛО зачестили.

Обикновено всички контактьори описвали видените пришълци като покрити с люспи същества с невисок ръст, големи очи и без уши. Според уфолозите, които неведнъж са провеждали своите конференции в Зарафшан, пришълците се привличат от полезните изкопаеми (злато, уран) в недрата на пустинята Къзълкум.

Академикът по чиниите

Марк Абрамович Милхикер е биофизик, нарича себе си родственик на Троцки и Фройд. Представял се за академик, тъй като създал и оглавил Международна академия за космическа езотерика (скрити космически знания). Президент на Международния научно-инженерен център за изследване на астралевитиращи обекти в защита на мира на Земята и в Космоса, и т.н.

Повече от 20 години се занимавал с изследване на контакти с извънземни цивилизации, използвайки методиката хипносугестия – въвеждане на човека в определено състояние, в което той чрез подсъзнанието получава възможност да установи връзка с „общото информационно поле“ на Земята.

Страстен ентусиаст уфолог. През 80-90-те години увлякъл по темата за НЛО много редакции на вестници. Журналистът от „Комсомолска правда“ Николай Варсегов също е бил в редица експедиции с него. Например в Кищим първи търсили прочутия „извънземен Альошенка“.

А в якутската Долина на смъртта търсили останките от разбил се преди 800 години космически кораб с пришълци. Милхикер умира през май 2004 година.

Категории на статиите:
Без коментар

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори