Както привличането на Луната създава приливи в земните океани, така и самата Луна се променя и деформира от земната гравитация. Неотдавна на нея беше открита пукнатина.
„Тесните взаимоотношения между Земята и Луната отдавна не са тайна – казва Томас Уотърс (Thomas Watters), един от авторите на изследването. – Луната в края на краищата има земен произход. Неочаквано се оказа това, че Земята и досега изменя формата на своя спътник.“
Учените използвали данни, събрани от орбиталната сонда LRO, изпратена през 2009 година. Скоро тя позволила да се открият свидетелства за свиването на Луната – 14 характерни скални образувания, издигнали се при изстиването на Луната. Досега се открити повече от 3000 подобни структури на повърхността на нашия спътник и те се смятат за едни от най-разпространените елементи от лунния ландшафт.
Издигайки се на няколко десетки метра височина, те се протягат на километри дължина и според наличните данни продължават да „живеят“ и да се променят. Ако този процес протичаше изключително поради изстиването на лунните недра, такива структури върху нейната повърхност биха имали по-случайна посока.
Но Томас Уотърс и колегите му открили закономерност в положението на тези образувания и тя според изследователите сочи за действието на земната гравитация.
Силата на това въздействие върху повърхността на Луната е на порядъци по-слабо от въздействието на собственото ѝ свиване. Но на различни участъци от спътника то действа неравномерно – възникващите поради притеглянето на Земята приливни сили достигат максимум в областите, намиращи се най-близо и най-далече от планетата. В резултат на умерените ширини скалните образувания се ориентират от север на юг, а в полярните – от изток на запад.
Интересно е, че ако такива образувания наистина остават активни, то в техните околности в моментите на най-голямо изместване на породите трябва да се случват слаби, но напълно забележими „лунотресения“. Най-голяма сила те би трябвало да достигат в периодите на максимално действие на приливните сили.
Мрежа от сеизмични датчици, които да провеждат мониторинг на геоложката активност на Луната, ще позволят това да се провери – но бъдещите архитекти на лунни бази и градове вероятно си струва да отчитат такава опасност.
