През 2003 година 23-годишната Саартджи Геуртс преживяла околосмъртен опит. Младата жена усещала сънливост и чувствала, че способността ѝ за координация и комуникация е намаляла. Това продължило няколко дни, след това тя се разболяла. По време на болестта по думите ѝ тя преживяла „адски опит“.
Геуртс лежала в леглото и изведнъж главата ѝ натежала и не можела да я вдигне. „Разбрах, че не мога да стана от леглото, и започнах да се паникьосвам“, казва девойката във видео на сайта NDEvideos.com.
Всичките ѝ усещания се изострили, тя видяла ярки цветове, усещала различни вкусове и аромати, чувала звуци. Тя ясно видяла цветя, планини и сгради. След това се появило „чувство за вездесъща заплаха“, споделя младата жена. Видяла собственото си тяло да лежи в леглото, видяла го отгоре – това е разпространено явление при околосмъртен опит.
Момичето не се изплашило. След това видяла майка си в болничната стая. През 2001 година майка ѝ била поставена под карантина, за да я защитят от бактерии, тъй като била отслабена от колоректален рак. После починала.
Геуртс усетила болка, а след това се понесла през тунел, който ставал все по-дълъг.
„После се озовах край врата… Трябваше да направя избор – спомня си тя. Майка ѝ стояла от другата страна на вратата. – Преминаването означаваше смърт.“ Тя оставила майка си зад вратата и вратата се затворила.
След това пред очите ѝ се прожектирал целият ѝ живот, като се започне от раждането. Това приличало на разглеждане на снимки, споделя Геуртс. Пред очите ѝ се прелиствали изображения на членове на семейството ѝ. Много хора, преживели клинична смърт, разказват, че са видели ретроспекция на своя живот.
Тя чувствала, че тепърва я очаква нещо по-лошо. Била изтощена и не знаела дали ще може да го преживее. „Наричам това адски опит“, казва Геуртс.
„Видях много ръце и чух много викове. Те викаха, че съм извършила нещо неправилно – спомня си Геуртс. – Внезапно видях силует на мъж, сянка, не зная кой беше това.“
Тя закрещяла и се съвзела. В стаята имало полицай и лекар. Това бил плашещ опит, но той ѝ помогнал да размисли над нейното отношение, над нейните възгледи и смъртта на майка ѝ.
Когато ръцете се протягали към нея и гласовете крещели, ѝ се струвало, че искат да я изпратят в „мястото, което хората наричат ад“. Тя продължила да се извинява и да задава въпроса: „Защо?“.
Когато се съвзела, размишлявала над този въпрос. Като дете имала сложни отношения с майка си. Геуртс си спомня периода малко преди нейната смърт.
„Внезапно осъзнах, че нито веднъж не ѝ се обадих по време на моето пътешествие в Австралия, което продължи 10 месеца – казва Геуртс. Тя се чудела защо никой не е разбрал, че майка ѝ е болна. – Защо ѝ е трябвало да премине през всичко това сама?“
Геуртс извадила и някои други уроци от „адския опит“ – никога не трябва да лъже и да ревнува. Навремето изпитвала силна ревност спрямо своята сестра.
„Околосмъртният опит беше нещо като разпит – през цялото време ме питаха, защо съм била толкова враждебна към майка си“, казва Геуртс.
