Експерименти на мишки показали, че представителите на силния и слабия пол усещат болката с различни групи нервни клетки. Това поставя под съмнение всички лабораторни опити по създаване на лекарства срещу хронична болка, твърдят неврофизиолози в статия в сп. Nature Neuroscience.
„Други изследвания показаха, че мъжете и жените имат различна възприемчивост към болковите усещания и че жените са по-подложени на хронична болка, но ние винаги сме смятали, че тези сигнали идват по едни и същи неврони и се обработват по еднакъв начин“, разказва Джефри Моугил (Jeffrey Mogil) от университета Макгил в Монреал (Канада).
Моугил и колегите му вече няколко години изучават различията във възприятието на усещането за болка между мъжете и жените. Например миналата година те изяснили, че представителите на слабия и силния пол възприемат хроничната болка различно: например тя лишава жените и самките мишки от желание да правят секс, докато мъжете и самците не изпитват подобни проблеми.
В своето ново изследване екипът на Моугил стигнал по-далече и се опитал да разкрие механизмите, управляващи предаването на сигналите за болка, и да разберат защо дори леките докосвания на възпалените тъкани или кожа предизвикват силни неприятни усещания.
Както обясняват учените, неврофизиолозите отдавна подозират, че в това са задействани така наречените клетки микгроглии – специфични спомагателни телца, своеобразен имунен щит на нервната тъкан. Като изучили предишните работи в тази област, Моугил и колегите му обърнали внимание, че всички опити, посветени на микроглиите, били провеждани на самци.
Въз основа на предишните си открития авторите на статията придобили еднакво количество самки и самци и проследили как се държат гризачите при хронична болка на седалищния нерв, ако в тялото им се въведат вещества, блокиращи работата на микроглиите.
Резултатите от този експеримент били доста нагледни – след въвеждане на лекарство болката при самците, съдейки по тяхното движение, силно намаляла или дори напълно изчезнала, докато самките изобщо не реагирали на блокирането на микроглиите.
Дори когато учените отстранили тези клетки от нервната тъкан с помощта на токсини или напълно ги изключили с помощта на генетични методи, самките продължавали да чувстват болка.
Това означава, че особите от мъжки и женски пол възприемат и образуват болкови сигнали с помощта на различни нервни клетки и техни „помощници“. Обезболяващите, които днес се разработват в хода на опити с участието на самци, може изобщо да не работят при жени поради тези различия в работата на „невроните за болка“.
Затова, както смята Моугил, биолозите трябва да преразгледат всички резултати от експерименти и да ги проведат отново с отчитането на различията между половете.
