За 40 години броят на живите същества на Земята е спаднал двойно.
За последните 40 години хората са избили повече от половината от всички гръбначни на Земята.
Жаби, слонове и риба изчезват с разширяването на обработваемите земи, неудържимия риболов и затоплянето на климата.
С такова изявление е излязъл Световният фонд на дивата природа (WWF) в публикуван отчет, в който се привеждат последните данни за Индекса на живата планета (Living Planet Index – LPI), отчитан от учените.
Данните от наблюденията на живата природа говорят, че количеството бозайници, птици, земноводни и риби на планетата от 1970 по 2010 г. е намаляло с 52%.
Анализът показал, че тази тенденция е най-изразена в слаборазвитите страни и е пряко свързана с ръста на потреблението в развитите държави.
Освен това докладът включва още няколко предупреждаващи сигнала за бедственото положение на Земята. Концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата е намаляла до стойности, които Земята не е познавала в последните милиони години, а това на свой ред е довело до изменения на климата и дестабилизиране на екосистемите.
А повишената концентрация на азот в атмосферата предизвиква деградация на почвите, замърсяване на реките и океаните. Освен това расте въздействието върху качеството на водата и повече от 60% от естествените ѝ източници, включително гори и морета, се съкращават.
„Ние постепенно разрушаваме способността на нашата планета да поддържа нашия начин за съществуване. Но вече имаме знания и инструменти, за да избегнем реализирането на най-лошите прогнози. Всички ние живеем на небезгранична планета и сега започваме да действаме в тези предели“, заявява Картър Робъртс, президент на WWF.
Докладът WWF, който се публикува веднъж на две години, проследява тенденциите в три посоки – броя на животните от десет хиляди различни вида, въздействието на човека върху екологията (включително потреблението на продукти и парникови емисии) и съществуващите обеми биоресурси за производство на храна, прясна вода и поглъщане на въглероден диоксид.
Относителното намаляване на броя на животните се оказало доста по-високо, отколкото в предишните години. Това е свързано с новата усъвършенствана методика за изчисления, позволяваща да се състави по-представителна оценка за световното биоразнообразие.
„В отчета има огромно количество данни, той може да изглежда много сложен. Не са сложни ясните тенденции: 39% от наземните, 39% от морските и 76% от сладководните животни са изчезнали и всичко това за последните 40 години“, пояснява Джон Хекстра, водещ специалист на WWF.
Намаляване на биоразнообразието се наблюдава както в умерените, така и в тропическите ширини, но в тропиците този процес е по-забележим. В страните от Латинска Америка се отбелязва най-драматичното съкращаване на популации – там са изчезнали 83% от животните (не видовете). Причината – свиването и разрушаването на ареалите на обитание, безконтролният лов и риболов и изменението на климата.
Съпоставянето на биологичните данни с икономическите показало, че в страните с високо ниво на доходи се наблюдава 10-процентово увеличение на популациите, докато в бедните – рязко спадане. Така в страните със средно ниво на доходи спадането е 18%, а в бедните страни то достига 58%.
Особено внимание в отчета е отделено на екологичното въздействие върху природата на цялата цивилизация и отделния човек в различните страни.
Учените са съставили своеобразен рейтинг на страните с население над милион души, в който са отбелязали усредненото въздействие от човек от населението върху природата. В изчисленията са отчитани такива показатели като изсичането на горите, площта на пасищата и обработваемите земи, обемите на риболова и емисиите въглероден диоксид.
Оказало се, че най-тежко ѝ е на планетата от жителите на Кувейт и Катар – основно заради изгаряните от тях въглеводороди, а най-малко въздействие има средният китаец и жител на Ямайка.
Авторите подчертават, че бъдещото намаляване на биоразнообразието не е неизбежно. За устойчиво развитие WWF препоръчва икономиките да се пренастроят на разумно производство на продоволствия и енергия и намаляване на екологичното въздействие чрез отговорно потребление на лично, корпоративно и държавно ниво.
