Опит, проведен от европейски учени, според тях е убедително доказателство, че известна част от първичните органични молекули на Земята може да са попаднали в Слънчевата система и на нашата планета от междузвездната среда.
Астрофизици проведоха любопитен експеримент, в рамките на който успяха да докажат, че молекулите на простите захари, алдехиди и прочие органични „строителни елементи“ на живота на Земята действително може да са възникнали извън пределите на Слънчевата система – на повърхността на зрънцата лед в междузвездната среда.
Статията на учените е публикувана в сп. Proceedings of the National Academyof Sciences.
Според съвременните представи Земята се е формирала в „топлата“ част на протопланетния диск, където органичните молекули и водата не са могли да съществуват поради това, че там е било прекалено горещо и светло – ултравиолетовото лъчение от светилото е „разкъсвало“ водата и строителните елементи на живота на части и не им е позволявало да се съединят.
По тази причина учените смятат, че водата е била донесена на Земята от студените далечни краища на Слънчевата система, а органичните вещества или са възникнали вече на повърхността на планетата, или са били донесени заедно с влагата.
В последните години се появяват свидетелства за това, че не всичко е толкова просто, както е изглеждало преди 5–10 години. Например резултати от анализа на съдържимото във фрагменти от астероида Веста, който днес се смята за така и нероден зародиш на планета, показали, че водата на Земята е присъствала още 8–20 милиона години след нейното рождение.
В добавка към това наблюденията на новородени „двойници“ на Слънцето в съзвездие Змиеносец – двойната звезда IRAS 16293-2422, показали, че повече от половината от водата в океаните на Земята може да е попаднала на нея не от протопланетния диск, а от междузвездната среда на най-ранните стадии от съществуването на Слънчевата система.
Ръководени от тези нови открития, Пиер дьо Марсел от университета Париж-Юг и няколко планетолози от различни европейски страни решили да проверят могли ли са такива облаци междузвезден лед да служат не само като източник на вода за Земята, но и на първични органични вещества.
За тази цел учените построили специален реактор, в който съществували условия, близки до тези, които царят в междузвездното пространство – температура 78 келвина (минус 200 градуса по Целзий), а също почти пълна липса на светлина с изключение на редки изблици ултравиолетово лъчение и „космически лъчи“ във вид лъчи заредени частици.
В този имитатор на Космоса учените поставили смес от воден лед и други вещества в газообразно и замразено състояние – амоняк, метанол, метан и прочие примитивни неорганични съединения.
Тази смес „вряла“ в реактора няколко дни, по време на които учените следили химичните процеси в „междузвездната среда“ и периодично вземали проби.
Доста бързо в реактора започнали да се появяват органични вещества, включително и такива, които можели да играят важна роля в зараждането на живота на Земята – прости органични вещества и редица захари, включително глицероза и гликолдехид. Тези захари играят ключова роля в синтеза на РНК, на базата на която бил построен ранният живот на нашата планета.
Както подчертават учените, глицероза била получена за първи път в подобни експерименти – преди техни колеги не са успявали да я създадат дори в условия, имитиращи протопланетния диск, а не междузвездната среда.
Успешното завършване на опита, според Дьо Марсел и колегите му, се явява убедителен аргумент в полза на това, че известна част от първичните органични вещества на Земята може да са попаднали в Слънчевата система, а след това и на нашата планета, от междузвездната среда.
И все пак авторите на статията признават, че за окончателно потвърждение на това се изисква повтаряне на експеримента в „по-студени“ условия, напълно съответстващи на температурите, които царят в междузвездната среда.
Освен това учените предлагат да се реши този проблем от друга страна – според тях най-големият радиотелескоп в света, чилийско-европейската обсерватория ALMA, е способен да открие глицероза в Космоса, ако нейните молекули не се разрушават прекалено бързо под действието на ултравиолетовото лъчение.
