До началото на космическата Ера Венера често е наричана сестра на Земята, тъй като нейната маса и размери в голяма степен съответстват на параметрите на нашата родна планета, пише Phys.org.
Но данните, получени от първите междупланетни апарати донесли дълбоко разочарование – оказало се, че венерианската атмосфера изобщо не е подходяща за съществуването на живот, тъй като температурата там достига точката на топене на оловото.
Това откритие било използвано за класификацията на планетите, позволяващо да се установяват космически тела, потенциално годни за живот. Стивън Кейн от университета на Сан Франциско предлага да се определи „зона на Венера“ около звездите. С това название той обозначава област с възможен парников ефект в атмосферата, водещ до прегряване на планетите.
Какво представлява „зоната на Венера“?
За астрофизиците, занимаващи се с изследване на междузвездното пространство, е изключително важно да определят обектите, изискващи наблюдение. На първо място в тази група попадат небесни тела, които се срещат в „обитаемата зона“, тоест в областта около звездата, в която е възможно съществуването на вода в течно състояние.
„Подчертаваме, че размерът не се явява определящ фактор при определянето на потенциалната обитаемост на планетата“, казва Кейн пред Astrobiology Magazine.
Кейн и екипът му назовали точката, при достигането на която планетата губи своите водни океани поради нагряването на нейната повърхност от родителската звезда. Външната граница на „зоната на Венера“ съвпада с вътрешната граница на „обитаемата зона“.
Този графичен показва разположението на „зоната на Венера -, район около звезда, в който планетите вероятно ще имат атмосфера по-скоро като на Венера, отколкото като на Земята.
© Chester Harman, Pennsylvania State University
Загубата на течна вода забавя въглеродния цикъл на повърхността на планетата, като води до натрупване на този елемент в атмосферата. Повишеното съдържание на въглерод в атмосферата на свой ред провокира неуправляем парников ефект, който на свой ред води до нагряване на планетата до високи температури.
Планетата може да избегне неуправляемия парников ефект, в случай че загуби значителна част от своята атмосфера. Загубата на атмосфера води до снижение на нивото на въглерод в атмосферата и предотвратява прекаленото нагряване на планетата. Точката на загуба на атмосферата отбелязва вътрешния край на „зоната на Венера“ според представата на учените.
Стивън Кейн е представил резултатите от изследването на януарската среща на Американското астрономическо общество в Сиатъл.
Нови възможности в търсенето на екзопланети
Телескопът „Кеплер“ е оказал незаменима помощ на астрофизиците – за последните години с него са открити хиляди екзопланети. Но астрономите смятат, че множество интересни обекти се изплъзват от наблюдения, например поради светлината на близката ярка звезда.
Скоро обаче положението може да се промени. В близките години се очаква да бъдат реализирани два големи проекта:
- Извеждането на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ на орбита през 2018 година;
- Стартът на космическия апарат TESS, специално създаден за търсене на екзопланети, през 2017 година.
Очаква се, че в резултат на тези мисии ще бъдат получени интересни данни. Предполага се, че броят на откритите екзопланети, условията на които напомнят тези на Венера, ще надхвърли количеството на небесните тела, напомнящи Земята.
Но дори такива находки ще представляват голяма ценност, тъй като ще помогнат да се стесни областта на търсене на обитаеми планети, както и ще дадат възможност на експертите да моделират процесите, които са се случвали в атмосферата на Земята в доисторически времена.
Изследването е публикувано в изданието Astrophysical Journal Letters.
