Звуковата честота, която трансформира ДНК

Димитър Димитров

25 юли 2015 г. в 00:13
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:24

Звуковата терапия е вид лечение, което използва вибрационните модели на определени звукови честоти, за да подпомага тялото и ума.

Методът е приет от много хора и се използва масово, а по темата са направени стотици изследвания, които потвърждават ползотворността на звуковата терапия. Тази практика съществува още от древни времена и сякаш модерният свят тепърва си я припомня.

Например д-р Джеймс Гимзевски (James Gimzewski) от Калифорнийския университет опитал да слуша звуците, издавани от отделни клетки. Така той доказал, че всяка една клетка „пее“ на съседите си с различни звуци. Това ново направление в науката се нарича соноцитология и целта му е да бъдат картографирани пулсациите на отделните клетки в тялото.

Д-р Гимзевски не се надява само да може да разбира кои клетки са здрави и кои не. Следващата цел е да може да усилва звука в дадена болна клетка и така тя да имплодира, без да наранява клетките в съседство, защото те няма да резонират на същата честота.

Животът на всички е повлиян до някаква степен от музиката и звуците като цяло. Смята се, че съществува честота на звука, която буквално може да трансформира нашата ДНК – един от шестте Solfeggio тона – МИ (MI), който звучи на 528 херца.

Според Ралф Смарт (Ralph Smart) тази честота е основна за „музикално/математическата матрица на сътворението“. Знаем, че енергията е навсякъде и във всичко. Когато се движим, използваме енергия, за да задвижим мускулите си – дори работата на синапсите изисква определено количество енергия.

Един от фундаменталните закони на физиката е законът за вибрирането. Всичко се намира в състояние на постоянно движение и всичко вибрира с бързо темпо – всяка съществуваща молекула вибрира. Като имаме това предвид, е логично да се замислим, че вибрациите влияят върху нас.

Музикалната скала Solfeggio се състои от шест тона. Смята се, че грегорианските рицари са ги пели, защото всеки един от тези тонове звучи на специална честота, а хармонията помежду им подсилвала духовността у хората по време на религиозни събирания.

Тази практика била прекратена през 1050 година, но се смята, че документи за нея все още се пазят във Ватикана. Всяка от честотите на Solfeggio отговаря на дадена нота, херцовете в секунда се свързват с определен цвят и в крайна сметка се отнасят към определена чакра в тялото. Честотата 528 херца се асоциира с чакрата на сърцето и се смята, че има влияние върху любовта.

Д-р Леанорд Хоровиц (Leanord Horowitz) твърди, че „528 цикъла в секунда е основната съзидателна честота на природата“. Впоследствие тази честота е наречена „Чудо“ заради влиянието ѝ върху ДНК, наблюдавано от биохимици.

Вижте шестте честоти и предполагаемото им предназначение: