Датата 10 септември 2008 г. остава завинаги вписана в историята на световната наука.

На този ден в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) се състоя първият успешен пуск на Големия адронен колайдер (ГАК). Най-мощният и сложен ускорител на елементарни частици, създаван някога от човечеството.

В 10:28 ч. централноевропейско време протонен сноп за първи път премина успешно по цялото 27-километрово трасе на колайдера.

Моментът се превърна в кулминация на повече от две десетилетия подготовка

И постави началото на нова ера в областта на физиката на високите енергии.

Ръководителят на проекта Лин Еванс определи събитието като „фантастичен момент“, който отваря пътя към разбирането на произхода и еволюцията на Вселената.

Генералният директор на ЦЕРН по това време, Робер Аймар, на свой ред описа ГАК като „машина за открития“, способна коренно да промени нашите представи за света.

Самото стартиране представляваше изключително сложна инженерна операция

В този ден учените поетапно проверяваха всеки от осемте сектора на гигантския пръстен. Тестваха работата на мощните свръхпроводящи магнити, които фокусират и задържат сноповете частици. И настройваха системите за синхронизация и управление.

Успешният пуск се превърна в триумф на инженерната мисъл.

Точността на синхронизация между различните елементи на ускорителя трябва да достига части от наносекундата, а самите снопове са по-тънки от човешки косъм.

По време на първия тест сноповете бяха проведени при минимална инжекционна енергия от 450 гигаелектронволта. Без да се стига до сблъсък.

Основната задача беше да се провери работоспособността на всички системи. А пълноценните експерименти с увеличаване на енергията до проектните 14 тераелектронволта бяха планирани за следващите години.

Мащабът на този научен проект е впечатляващ

Строителството на ГАК започва през 2001 г. (въпреки че идеята за него се ражда още през 1984 г.), а стойността му възлиза на около 8 милиарда долара.

Тунелът на колайдера с дължина 27 км е разположен на дълбочина около 100 м под земята.

За работата на над 1600-те свръхпроводящи магнита се използва сложна криогенна система. Тя поддържа температура от 1,9 градуса по Келвин (–271,25 °C), превръщайки ГАК в най-голямото криогенно съоръжение от този тип в света.

С пуска на ускорителя бяха свързани огромни научни надежди

Основната цел на изследванията беше търсенето на Хигс бозона – хипотетична частица, отговорна за масата на елементарните частици, понякога наричана „Божествената частица“.

Освен това експериментите в ГАК трябваше да хвърлят светлина върху природата на тъмната материя, която съставлява около една четвърт от Вселената, и да пресъздадат условията, съществували в първите мигове след Големия взрив.

Успешният старт, излъчван от водещи световни медии, привлече безпрецедентно обществено внимание

Това се дължеше отчасти на мрачни прогнози за възможното образуване на микроскопични черни дупки, които според някои биха могли да погълнат Земята.

Учените от ЦЕРН многократно опровергаваха тези опасения. Те уверяваха, че сблъсъци с много по-голяма енергия се случват постоянно в природата при взаимодействието на космическите лъчи със земната атмосфера. И това не води до катастрофални последици.

На 10 септември 2008 г. човечеството направи голяма крачка по пътя към познанието на законите на Вселената

Успешният пуск на Големия адронен колайдер отвори нова глава във физиката и демонстрира какво може да бъде постигнато благодарение на международното сътрудничество между учени от десетки страни по света.