Изследователи се опасяват, че през 2026 г. светът може да бъде връхлетян от екстремни горещини.

За да предпазят океаните от топлинните вълни, учени предлагат спорната идея за изкуствено намаляване на слънчевата светлина.

През последните месеци се наблюдава натрупване на гореща вода в екваториалната част на Тихия океан, което подхранва най-екстремния цикъл на Ел Ниньо за последните 140 години.

Учените се опасяват, че предстоящият Ел Ниньо може да се окаже най-лошият в историята на наблюденията, съобщава „Дейли Мейл“.

За да защитят планетата от извънредните жеги, някои експерти предлагат да се намали количеството слънчева светлина, достигаща до Земята.

Смята се, че това би могло да предпази до 75% от световния океан от горещините

Този противоречив метод, известен като стратосферно инжектиране на аерозоли, включва впръскването на огромни облаци от фини частици на сярна основа в атмосферата.

Тези аерозолни частици могат да останат в горните слоеве на атмосферата в продължение на години, отразявайки част от слънчевата енергия обратно в космоса.

Компютърни симулации, проведени от изследователски екип, показват, че подобна намеса би могла да задържи глобалното затопляне в безопасни граници и значително да намали интензивността и продължителността на морските топлинни вълни.

Тази екстремна геоинженерна техника предизвиква множество спорове

Според съавтора на изследването, професор Фийби Зарнецке от Мичиганския държавен университет, за съжаление, все още се знае твърде малко за екологичните последици от прилагането на този метод.

За да се справят с проблема с морските топлинни вълни, учените са предложили използването на стратосферно инжектиране на аерозоли (SAI) за ограничаване на затоплянето на Земята.

В рамките на проучването екипът е симулирал два сценария: един, при който не се предприемат действия, и друг, в който се прилага геоинженерство.

Резултатите показват, че при сценария на бездействие морските топлинни вълни ще станат по-екстремни и продължителни в 97% от Световния океан.

Използването на геоинженерство обаче би защитило около една четвърт от океана.

При по-агресивен сценарий, при който изменението на климата се ограничава до 1°C, топлинните вълни ще бъдат по-слаби в 76% от океана и по-кратки на 80% от местата.

Авторите отбелязват, че положителните ефекти няма да бъдат разпределени равномерно, което означава, че някои ключови райони ще останат незащитени.

Дори при най-агресивния геоинженерен сценарий, Северният Атлантик, тропическата част на Тихия океан и някои части на Южния океан все пак ще изпитат засилване на топлинните вълни, ако емисиите не бъдат намалени.

Въпреки че новото изследване предполага, че намаляването на слънчевата активност може да помогне за предотвратяването на нов супер-Ел Ниньо в бъдеще, изследователите предупреждават, че ключовият фактор си остава намаляването на глобалните емисии.