Тази геоложка особеност съществува още от времето, когато динозаврите са бродили по Земята.

„Гравитационна дупка“ под Антарктида звучи като сюжет на научнофантастичен филм, но е напълно реално явление. То се простира дълбоко под земната повърхност от десетки милиони години.

Феноменът не е толкова апокалиптичен, колкото изглежда

Изследователите твърдят, че тези сложни взаимодействия между плътността на скалите, гравитационното привличане и морското равнище им помагат да разберат как са се развили ледените покривки на най-южния континент. И какво е тяхното влияние върху климата на планетата.

Повечето хора възприемат гравитацията като константа в живота си.

В действителност обаче силата се проявява по различен начин в зависимост от местоположението и връзките между обекти с различна маса.

Вътре в земната мантия разликите в плътността на скалите постепенно влияят на океанската среда.

Зоните с по-слаба гравитация водят до по-ниска повърхност на океана спрямо центъра на планетата. Причината – водата неизбежно се стича към области с по-силно привличане.

Това понижено морско равнище е най-силно изразено в Антарктическия геоиден минимум (AGL), известен още като „гравитационната дупка“ на континента.

AGL се е развивал в продължение на милиони

Минал е и през няколко фази.

Според проучване, публикувано в списание Scientific Reports, ключът към анализирането на гравитационната дупка на Антарктида се крие в земетресенията на континента.

„Представете си, че правите компютърна томография на цялата Земя. Но вместо рентгенови лъчи, както в лекарски кабинет, ние използваме земетресения. Сеизмичните вълни осигуряват „светлината“, която осветява вътрешността на планетата“, обяснява Алесандро Форте, геофизик от университета на Флорида.

Тъй като хората почти не могат да усетят кумулативните колебания в гравитацията, учени като Форте трябва да използват специално оборудване, за да изучават тези промени.

Те са включили своите сеизмични сканирания в нова, базирана на физиката триизмерна илюстрация на земната вътрешност.

След това са сравнили своята карта със съществуващи сателитни анализи на сеизмични данни.

С помощта на усъвършенствано компютърно моделиране, те са „превъртели“ геофизиката назад с около 70 милиона години. За да симулират как тези фактори са се развивали във времето.

„Чрез интегриране на сеизмични, геодинамични и минерално-физични данни, нашите реконструкции предоставят динамично последователен поглед върху потока в мантията под Антарктида“, пишат авторите на изследването.

Форте и неговите колеги вече смятат, че гравитационната дупка на Антарктида е била по-слаба, преди да се засили преди около 30 до 50 милиона години.

Този период съвпада с мащабни промени в климата на континента, включително появата на ледници.

Те от своя страна оказват огромно влияние върху екосистемите на Земята, включително върху морското равнище и киселинността на океаните.

Екипът вярва, че техните открития категорично предполагат, че региони като антарктическата гравитационна дупка заслужават много повече внимание, отколкото получават в момента.

Следващата стъпка за Форте и колегите му е да започнат да търсят по-ясни и директни връзки между засилването на гравитационната дупка и развитието на ледената покривка.

„Как климатът ни е свързан с това, което се случва във вътрешността на нашата планета?“, пита Форте.

„Ако можем да разберем по-добре как вътрешността на Земята оформя гравитацията и морското равнище, ще придобием представа за фактори, които може да са от значение за растежа и стабилността на големите ледени покривки.“