Край бреговете на Александрия от морското дъно бяха извадени 22 каменни блока с тегло до 80 тона.

Изследователите смятат, че те може да са части от легендарния Александрийски фар – едно от Седемте чудеса на античния свят.

Археолози извлякоха от дъното на Средиземно море 22 масивни каменни фрагмента, които вероятно са принадлежали на знаменития фар.

Някои от извадените блокове тежат между 70 и 80 тона, съобщава изданието Daily Galaxy.

Дейностите са част от археологическия проект PHAROS. Научната част на проучването се ръководи от археолога и архитект Изабел Хайри от френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и Центъра за александрийски изследвания (CEAlex).

Работата се извършва под надзора на Министерството на туризма и антиките на Египет.

Какви фрагменти откриха археолозите

Сред находките са големи щурцове и каси на врати, праг, масивни плочи, които вероятно са били част от основите на съоръжението, както и елементи с все още неустановено предназначение.

Изследователите са открили и част от пилон с врата, оформен в египетски стил от елинистическата епоха.

Според учените откритите детайли може да са били част от монументалния вход на Александрийския фар.

Това би могло да означава, че в архитектурата на сградата са се съчетавали гръцки и египетски традиции.

Поради огромното тегло на блоковете изваждането им по стандартен начин е било невъзможно – за операцията са използвани специална баржа и кран.

Следващият етап включва детайлно проучване на находките и тяхната дигитализация чрез високоточна фотограметрия.

Въз основа на голям брой снимки специалистите ще създадат точни триизмерни модели на всеки фрагмент.

Новите данни ще бъдат обединени с цифровите модели на над 100 други блока, които са сканирани директно на морското дъно през последните десет години.

По този начин учените планират стъпка по стъпка да пресъздадат Александрийския фар в дигитален формат.

Хиляди обекти на морското дъно

За руините край бреговете на Александрия се знае още от 1968 г., но мащабното проучване на района започва по-късно.

По време на подводни дейности през 1994 г. специалистите преброяват над 3300 обекта, сред които сфинксове, обелиски, колони и големи гранитни блокове.

Още през 1995 г. експедиция, ръководена от археолога Жан-Ив Амперер, извършва официална идентификация и каталогизация на потопените останки.

Оттогава изследователите изучават този участък вече близо три десетилетия.

Сега учените се опитват да сглобят своеобразен триизмерен пъзел. Цифровите модели на отделните детайли се съпоставят, за да се проверят различни хипотези относно конструкцията на фара и последователността на неговото разрушаване. Като допълнителни източници за реконструкцията служат древни текстове и изображения на съоръжението.

Александрийският фар – едно от Седемте чудеса на света

Александрийският фар е построен на остров Фарос в началото на III век пр.н.е. по заповед на Птолемей I Сотер. Авторството на проекта традиционно се приписва на Сострат Книдски.

Съоръжението е достигало височина над 100 метра и е било едно от най-високите, строени от човека дотогава.

В продължение на повече от хиляда години фарът е служил като ориентир за корабите, пътуващи към пристанището на Александрия.

С времето сградата претърпява значителни щети в резултат на земетресения. Особено разрушително е земетресението от 1303 г., след което фарът не е възстановен.

По-късно каменните му елементи започват да се използват като строителен материал. Към 1477 г. част от останките на древното съоръжение са вградени в цитаделата Кайтбей, издигната на мястото на фара.

В същото време немалко фрагменти след разрушението се озовават в морето и остават там векове наред.

Именно тези блокове са запазили важни архитектурни детайли, благодарение на които учените днес се опитват да установят по-точно как е изглеждало едно от най-известните чудеса на античния свят.