В централно-западната част на остров Сардиния, близо до селището Карардзу Идиа, археолози направиха случайно откритие – монументален некропол на възраст около 4000 години.

Находката е направена по време на планирани реставрационни дейности на древна каменна крепост от типа нураги, разположена на същия хълм, известен като Красту Литу.

Природен консервант под гъста растителност

Откритият комплекс принадлежи към групата на така наречените „гробници на гигантите“. Нурагическата цивилизация получава това поетично название заради внушителните размери на своите постройки.

Започвайки около 1800 г. пр.н.е., жителите на острова са издигали тези мегалитни съоръжения за колективни погребения на цели общности.

Според изследователите от Finestre sull’Arte, гъстата растителност и почвата парадоксално са допринесли за запазването на паметника.

Вместо да го разрушат, те са го скрили от човешки поглед и са съхранили структурата му в отлично състояние през вековете.

Стратегическо разположение с панорамна гледка

Мястото на гробницата не е избрано случайно. Тя е разположена на южния склон на планината, на 730 метра надморска височина. От нея се открива обширна гледка към равнината Макомер, платата Абасанта и Паулилатино, както и към залива Ористано.

В системата от селища на древните сардинци тази позиция е била идеална за наблюдение, контрол на търговските пътища и следене на подстъпите към населеното място.

Границата между света на живите и мъртвите

След разчистването на терена пред специалистите се е разкрил класически археологически ансамбъл. Той се състои от 2 масивни каменни платформи (протонураги), свещен кладенец, останки от жилищно селище и обширно гробище.

Пред главния вход се намира характерно полукръгло пространство, оформено от изправени камъни, наречено екседра.

Откритата в него керамика потвърждава, че на това място е имало живот много преди изграждането на самата гробница, както и след упадъка на нурагическата цивилизация.

Иманярите стигнали само до повърхността

Макар иманяри да са нанесли щети на паметника, техният интерес се е оказал повърхностен. Голямата изненада за учените се е криела вътре в самия коридор, където е открита рядка двуетажна конструкция.

Специалистите подчертават, че подобна структура е изключителна рядкост за този тип паметници.

Проучването на второто ниво може да хвърли нова светлина върху слабо познатите погребални ритуали и инженерните умения на този изчезнал народ.

Както отбелязват авторите на откритието, стойността на находката се крие в уникалната концентрация на различни епохи – от бронзовата епоха до римското владичество.

Легендата за гигантите

Наименованието „гробници на гигантите“ произлиза изцяло от местните легенди.

Според народните вярвания, огромните трахитни плочи, достигащи височина до 1,5 метра, не биха могли да бъдат поставени от обикновени хора, а само от митични същества.

Археолозите предпочитат да използват термина „монументални колективни гробници“.

Централната плоча-стела, която увенчава входа на много подобни комплекси, е играела ролята на портал.

Според вярванията от онова време, тя е служела като граница между света на хората и отвъдното, пропускайки душите на починалите, но преграждайки пътя на злите духове.