Международен екип от астрономи обяви откриването на 4 досега неизвестни бели джуджета в непосредствена близост до нашата Слънчева система.

Белите джуджета представляват изключително плътни ядра на мъртви звезди, които не са били достатъчно масивни, за да се превърнат в свръхнова.

След няколко милиарда години самото Слънце ще последва тази съдба. Изследването е публикувано в научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Тези четири новооткрити мъртви звезди споделят обща характеристика, която Слънцето не притежава – всяка от тях има за спътник червено джудже.

Всички обекти са двойни системи, намиращи се в радиус от 65 светлинни години от Земята

Благодарение на възможностите на „Хъбъл“ учените са успели да разграничат малките бели джуджета от техните по-големи и по-ярки спътници.

„Тъй като белите джуджета са два пъти по-горещи от своите спътници – червените джуджета, тяхната светлина е най-ярка в различна част от електромагнитния спектър. Червените джуджета са по-ярки във видимата светлина, която можем да видим с очите си. Белите джуджета обаче доминират в ултравиолетовия диапазон“, обяснява Мери О’Брайън от университета в Уоруик.

Обикновено, когато Вселената се наблюдава в ултравиолетова светлина, белите джуджета се открояват ярко, засенчвайки своите компаньони.

Проблемът при двойните системи с червени джуджета е, че те също излъчват спорадични избухвания в ултравиолетовия спектър. Това силно обърква астрономите.

Много червени джуджета генерират фалшиви сигнали, наподобяващи тези на белите джуджета.

„Поради тази причина не можехме просто да използваме каквито и да е широколентови ултравиолетови данни. Нуждаехме се от високопрецизна спектроскопия (разлагане на светлината на съставните ѝ цветове) с помощта на „Хъбъл“, за да отделим сигнала на бялото джудже от този на червеното“, обяснява О’Брайън.

Особено интригуваща е системата G 203-47, намираща се на 25 светлинни години от нас, която вече е деветото най-близко до Слънцето бяло джудже.

Уникалното при нея е, че двата обекта не са в т.нар. „приливно заключване“ – те не са постоянно обърнати един към друг с една и съща страна.

Гравитационните сили обикновено водят до такова заключване, подобно на връзката между Земята и Луната.

В случая с G 203-47 обаче, въпреки взаимното привличане, червеното джудже се завърта около оста си за повече от 100 дни. Бялото джудже прави пълно завъртане за едва 14,9 дни.

Фактът, че тези две звезди не са приливно заключени, предполага, че еволюционният им път до сегашното им състояние може да е бил различен от този на други подобни двойки.

За силното гравитационно привличане учените знаят и от измерените колебания на червеното джудже.

Гравитацията на бялото джудже буквално „разтърсва“ неговия спътник

Именно това е привлякло вниманието на астрономите към тези обекти. И им е подсказало как да търсят други.

„Бихме искали да намерим още кандидати, използвайки данните от сателита „Гая“, които ще бъдат публикувани в края на годината. Те ще ни покажат дали някои близки червени джуджета проявяват характерните колебания, причинени от скрит спътник – бяло джудже“, споделя О’Брайън.

Теоретичните модели предвиждаха съществуването на четири до пет двойки от червени и бели джуджета в рамките на 65 светлинни години от Слънцето.

Откритието показва, че в непосредствена близост до нас все още има изненади за откриване.