Учени, изследващи газов облак, който е напът да се превърне в звезда, са открили молекули метанимин.

Това вещество може да осигури на бъдещите планети основните съставки, необходими за възникването на живот.

Астрономи са идентифицирали органичната молекула, наречена метанимин, в плътен облак от газ и прах, известен като L1544, намиращ се на 554 светлинни години от нас.

Този облак, част от огромния Молекулярен облак в съзвездието Телец, ще се превърне в звезда и планетна система, поради което е наречен предзвездно ядро.

Откритата органична молекула може да се превърне в източник на живот за планетите, които ще се появят на мястото на това ядро.

Изследването е публикувано в списание The Astrophysical Journal Letters, съобщава Space.

Звездите се раждат от изключително плътни струпвания на газ и прах, които се свиват под въздействието на собствената си гравитация.

Материалът, останал след формирането на звездата, започва да се върти около новороденото светило под формата на протопланетарен диск.

Именно в този диск се зараждат планетите.

Химичните вещества, намиращи се в предзвездните ядра, стават основа не само за звездите, но и за планетите около тях.

Органичните молекули представляват особен интерес за астрономите, тъй като те са в основата на живота, какъвто го познаваме.

Метаниминът (CH2NH) е сравнително проста молекула

Това вещество се намира приблизително по средата на веригата от химични реакции, която свързва няколко случайни атома с аминокиселина.

Една от много по-големите органични молекули, които се комбинират, за да образуват протеини.

Дори ако молекулата на метанимина се раздели, ще останат няколко ключови компонента, необходими за появата на живот: въглерод, водород и азот.

Разбирането как се образуват органични молекули като метанимина в предзвездните ядра може да помогне на учените да разберат как планетите получават съставките за органична химия. От най-простите до сложни съединения като аминокиселините.

Според учените, в предзвездното ядро L1544 газът и прахът постепенно се придвижват навътре от по-топлите покрайнини на облака към студения и плътен център, където ще се роди новата звезда.

Изглежда, че по-голямата част от метанимина се образува в други слоеве на облака

Там веществото е по-малко плътно, но температурата е по-висока.

С придвижването на материята от външните слоеве към центъра, метаниминът се разпределя в по-голямата част от предзвездното ядро.

Учените смятат, че образуването на метанимин ще продължи до момента на създаването на новата звезда.

Част от него трябва да остане в протопланетарния диск, който ще заобикаля новородения обект.

С формирането на планети в диска, много от тях биха могли да съдържат основните съставки за аминокиселини.

Ако някои от тези планети се окажат обитаеми, тези молекули могат да станат източник за появата на живот във вида, в който го познаваме.