Екип от астрономи използва възрастта на над 155 000 от най-старите звезди в нашата галактика, Млечния път, за да прецизира изчисленията за възрастта на Вселената.

Резултатите от изследването, публикувано в сървъра за препринти arXiv, подкрепят стандартния космологичен модел (Ламбда-CDM), който описва еволюцията на космоса от Големия взрив до днес.

Учените смятат, че са намерили и потенциално решение на една стара космическа загадка

Определянето на възрастта на Вселената е пряко свързано със скоростта на нейното разширение, известна като константата на Хъбъл.

Съществуват два основни метода за измерване на тази скорост, които обаче дават различни резултати.

Разликата между стойностите, получени по двата метода, е около 9%.

Скоростта, изчислена на базата на наблюдения в близката до нас Вселена, е по-висока от тази, която е съществувала в ранните етапи от развитието на космоса.

Причината за това разминаване, наречено „проблемът на Хъбъл“, остава неизвестна.

Някои учени предполагат, че съществува неоткрита досега физика, докато други смятат, че несъответствието се дължи на локални явления.

Ако стандартният космологичен модел е верен, то възрастта на Вселената е приблизително 13,8 милиарда години.

Ако обаче се приемат за верни данните за скоростта на разширение, получени от наблюдения в локалната Вселена, то тя би трябвало да е на около 12,5–12,9 милиарда години.

Астрономите са се обърнали към най-старите звезди в Млечния път

Логиката е проста: ако бъде открита звезда на 13 милиарда години, то Вселената трябва да е поне на толкова, плюс около 200 милиона години, необходими за формирането на първите звезди след Големия взрив.

Учените са анализирали 155 600 от най-древните звезди в нашата галактика, чийто химичен състав отговаря на критериите за ранно формиране.

Анализът показва, че възрастта на най-старата от тях е около 13,73 милиарда години, с допустима грешка от 150–180 милиона години.

Към тази стойност трябва да се добавят и споменатите 200 милиона години за формирането на първите звезди.

Получената цифра е в пълно съответствие с приетата възраст на Вселената от 13,8 милиарда години, изчислена чрез измерване на реликтовото лъчение.

Това кара учените да смятат, че не съществува „неизвестна физика“, която би повлияла на цялата история на космоса.

Следователно „проблемът на Хъбъл“ вероятно се дължи на явление, възникнало само през последните няколко милиарда години в локалната Вселена. Това кара разширението да изглежда по-бързо, отколкото е било в началото.