Мощността на телескопа James Webb даде възможност на учените да установят как космическите лъчи влияят на ключови химически реакции в облаците, където се формират звезди.

За първи път учени успяха директно да измерят въздействието на космическата радиация върху студен молекулярен облак.

Оказва се, че високоенергийните заредени частици променят свойствата на газа в тъмните региони на космоса, където се раждат звезди и планети.

Международен екип от астрономи, ръководен от д-р Бранд Гейчъс от Университета в Дуисбург-Есен, е използвал телескопа „Джеймс Уеб“ и специализирани астрохимични модели, за да изследва детайлно този процес, съобщава Phys.org.

Звездите и планетите се образуват в специфични зони – гъсти облаци от студен газ и прах.

Пример за такъв облак е обектът Барнард 68, разположен на около 500 светлинни години от Земята в съзвездието Змиеносец.

Вътре в облака средата е изключително студена, с температура около -264°C, а материята е толкова плътна, че светлината почти не може да проникне.

Именно тук космическите лъчи играят решаваща роля

Прониквайки дълбоко в облака, заредените частици стартират важни химически реакции и създават условия за появата на по-сложни съединения.

Значението на космическите лъчи се крие в ключов параметър. Скоростта на йонизация, тоест честотата на сблъсъците между космическите лъчи и водородните молекули.

Тази скорост е основна характеристика за всички химически реакции в молекулярните облаци.

Досега учените трябваше да определят този показател по косвени методи, като изучаваха разпространението на редки молекули. Например, специална форма на водорода, и правеха предположения за механизма на йонизация.

Сега обаче проблемът е решен по друг начин

Използвайки възможностите на мощния телескоп, специалистите са успели да засекат слаби светлинни сигнали, причинени от директното взаимодействие на космическите лъчи с газовите компоненти на облака.

Въпреки че идеята за съществуването на такива следи е известна отдавна, досега тя не беше потвърждавана експериментално.

Благодарение на новия инструмент стана възможно много по-точно да се определи степента на влияние на космическите лъчи върху структурата на облаците.

Учените са успели да идентифицират и регистрират ясен сигнал с три характерни особености, които съответстват на изчисленията от предходните десетилетия.

По този начин за първи път беше потвърдено прякото наблюдение на последствията от въздействието на космическите лъчи върху газа, формиращ се в молекулярните облаци.

Това постижение позволява по-доброто разбиране на физиката и химията на процеса на образуване на звезди и планети.