Свикнали сме да смятаме, че изчезването на видовете е свързано с глобални промени в околната среда (като знаменитите масови измирания) или с човешката дейност. Но ето например, преди 66 млн. години по Земята са бродели повече видове коне, слонове и носорози, отколкото сега.
Защо разнообразието на тези групи така силно е намаляло, след като тогава не е имало нито хора, нито повишена вулканична активност?
На изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) им хрумнало, че въпросното съкращаване на биоразнообразието може да се обясни с хипотезата за Червената царица, наречена на едноименния персонаж на Луис Карол от книгата „Алиса в Огледалния свят”.
Накратко хипотезата се състои в това, че всеки вид трябва постоянно да се развива и адаптира към променящия се свят. Тоест околният свят се разглежда не като статична система, към която можеш да се приспособяваш все по-ефективно, а като нещо постоянно трансформиращо се, където е необходимо постоянно да се променяш само заради това да останеш на предишните позиции. Както казва Червената царица, „налага се да бягаш с всичките си крака, за да останеш на същото място”.
Но в дадения случай учените опитали да приложат тази хипотеза към баланса на измирането и появата на нови видове в цели таксономични групи. Те анализирали 19 групи от наземни бозайници, живели в началото на неозоя. В резултат учените определили две причини за намаляването на разнообразието – усиленото измиране на вече формирали се видове и ниската скорост на видообразуването.
Под околна среда тук следва да се разбират не само климатът с ландшафта, но и видовете конкуренти, и видовете хищници. Изчезването на видове се е случило не защото те от самото начало били зле приспособени към живота, напротив – те били съвсем приспособени и известно време оцелявали успешно. Но след това правилата на играта се променили.
Ето как авторите описват този процес в Science Express: първоначално екосистемата се е изпълнила с все по-голямо разнообразие на видове, но след това в околната среда се е случило нещо, поради което тя вече не вмествала такова разнообразие; измирането се ускорило, а новите видове, ако се образували, не можели да се задържат.
Може да се каже, че учените са намерили още едно, палеобиологично потвърждение на хипотезата за Червената царица. Не може да се говори за стабилна среда, тя през цялото време се променя и се променят правилата на играта. Таксономичната група, била тя вид, род и т.н., може да се впише в тези променящи се правила или да не успее. Тоест видовете може да измират без каквото и да било човешко участие – по волята, така да се каже, на Червената царица.
Разбира се, този механизъм работи за огромни периоди от време и ако говорим например за амурския тигър, то неговото измиране зависи не от милионите години еволюционни механизми, а уви – от човека.
Източник: Berkeley University of California
Хахах… Кви коне, слонове и носорози преди 66 МЛН. год. Това е в периода Креда на Мезозоя, когато още Т-рекс са бродили…