Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Децата, родени в Космоса са обречени: Защо няма да могат да се върнат на Земята

18 февруари 2026 г. в 18:00
Последно: 18 февруари 2026 г. в 16:54

Сред идеолозите на космическата колонизация отдавна се води дебат къде да бъде построен първият извънземен град – на Луната или на Марс.

Доскоро основателят на SpaceX Илън Мъск смяташе лунните мисии за отвличащи вниманието.

В социалната мрежа X той беше написал, че човечеството ще полети директно към Марс.

След това обаче Мъск промени мнението си и обяви, че SpaceX е пренасочила вниманието си и сега планира да изгради саморазвиващ се град на Луната.

Според Мъск, градът може да бъде готов за 10 години. А колонизацията на Марс ще отнеме повече от 20 години.

Реалистичността на тези планове е оценена от Скот Соломон, специалист по еволюционна биология от университета „Райс“.

В новата си книга „Да станеш марсианец“ и в подкаста Fiction Science той изтъква пропуските в знанията ни за това как хората ще живеят извън Земята.

Въпреки че космонавти и астронавти летят в Космоса от 65 години, учените все още не са изследвали достатъчно как продължителният престой в космически условия влияе на организма.

Например през 2015 и 2016 г. астронавтът на НАСА Скот Кели прекара 340 дни на Международната космическа станция.

Биолозите забелязаха малки мутации в хромозомите му, причинени от радиацията.

Кели, който е написал предговора към книгата на Соломон, признава, че дългите полети са вредни за човека както физически, така и психологически.

Заселниците на Луната или Марс ще бъдат изложени на много по-високи дози радиация

За да защитят хората, архитектите на извънземни градове предлагат жилищата да се строят в лавови тръби или да се покриват с дебел слой почва.

Соломон сравнява това с древния подземен град Деринкую в днешна Турция.

Жителите на Деринкую обаче са можели да излизат на повърхността, докато за колонистите на Луната или Марс разходките навън ще бъдат опасни.

„Не ми се лети до Марс, ако трябва през цялото време да съм под земята“, пише той. „Ще е много жалко да изминеш целия този път и да не можеш да изследваш повърхността“.

Той също така смята, че промяната на марсианския климат, за да заприлича на земния, е изключително трудна задача.

Колонистите ще трябва да добиват вода от лед, който тепърва трябва да бъде открит на студените и сухи повърхности на Луната и Марс.

Ще им се наложи и сами да отглеждат реколта. Но само растителната храна може да се окаже недостатъчна.

„Предлагам да обмислим възможността да не взимаме животни със себе си, особено бозайници и птици“, пише Соломон.

И допълва: „На първо място, тези същества ще се конкурират със заселниците за оскъдните ресурси. Може би най-практичният начин да се създаде селище на Марс е всички да станат вегани“.

Според биолога повечето инфекциозни болести се предават на хората от животни.

Като оставят фауната на Земята, колонистите ще намалят риска от появата на нови инфекции в извънземните селища.

Всеки човек ще донесе в Космоса трилиони чревни микроби, чиято генетика може да бъде променяна в полза на колонистите.

Докато фактите за зоонозните заболявания и опасните за човека микроби са безспорни в научната общност, идеите за „оставяне на животните“ и „генетично модифициране на чревните микроби“ са лични хипотези и препоръки на Соломон.

Животът в Космоса ще промени човешкия вид

Учените обсъждат генетични модификации, които биха помогнали на хората да понасят радиацията.

Изследователи вече са пренесли гени от бавноходки, които оцеляват във вакуум, в човешки клетки.

Тези клетки, отгледани в лаборатория, са започнали да произвеждат протеини, които защитават ДНК от радиация по същия начин, както при бавноходките.

В условия на микрогравитация екипажите на орбиталните станции губят костна маса.

Хората, които свикнат със слабата гравитация на Луната или Марс, ще имат по-тънки и по-крехки кости в сравнение със земните си предци.

Соломон предупреждава, че докато второто поколение жени колонисти решат да имат деца, костите им ще са станали значително по-слаби.

Естественото раждане ще стане опасно поради високия риск от фрактура на таза при майката.

Това може да доведе до превръщането на цезаровото сечение в норма на Луната и Марс.

А при потомците, чиито глави няма да бъдат ограничени от размера на родовия канал, черепът може да се уголеми. Подобно на извънземните от научната фантастика.

Слабата гравитация и новите микроби ще направят невъзможно завръщането на марсианците или лунните жители на Земята.

Земните бактерии ще се окажат смъртоносни за тях.

Соломон смята, че човешкият вид ще се раздели.

Въпреки рисковете, изграждането на град на Луната е по-безопасно от това на Марс, тъй като логистиката между Земята и Луната е по-лесна за организиране.

Търговските компании вече проявяват интерес към Луната

Например, стартъпът Interlune от Сиатъл търси начини за добив на хелий-3 от лунната почва и доставянето на този ресурс на Земята.

На събрание на компанията си xAI Илън Мъск предложи изграждането на електромагнитен катапулт на Луната, който да изстрелва сателити в Космоса.

Соломон вижда в това препратка към научнофантастичния роман на Робърт Хайнлайн „Луната е сурова господарка“, където героите използват подобен катапулт като смъртоносно оръжие.

Полетите до Луната са тясно свързани с геополитиката

По-рано ръководителят на НАСА Джаред Айзъкман, по време на второто си изслушване в Сената на САЩ, спомена лунната надпревара между САЩ и Китай.

Той призова за незабавни действия, за да не се наруши балансът на силите на Земята.

Соломон сравнява тази ситуация с лунната надпревара между САЩ и СССР през 60-е години на миналия век.

Биологът изразява загриженост, че „Космическата надпревара 2.0“ е фокусирана изключително върху първенството.

Той настоява, че приоритет трябва да бъдат човешкият опит и качеството на живот на тези, които ще се намират в колонията.

Ученият призовава да не се рискува бъдещето на човечеството само заради това да изпревариш някого.

Соломон допуска, че астронавти ще кацнат на Луната след няколко години, а на Марс – в рамките на десетилетие.

Но той прави разлика между еднократни експедиции и изграждането на автономен град.

Соломон се надява, че хората няма скоро да построят истински градове в Космоса.

Той не възразява, когато възрастни рискуват себе си. Но е категорично против хората да раждат деца в извънземни селища, защото такива деца никога няма да могат да долетят до Земята.

Категории на статията:
Космос