Учените от Института Кабот при Университета на Бристол успяват да „отстрелят с един куршум два заека“: те успяха да произведат диамант в лабораторни условия, който може да генерира електрическа енергия и е направен от радиоактивни отпадъци.
В атомните електроцентрали радиоактивният уран се разделя в процес, известен като ядрен разпад. Когато атомите се разделят, се генерира топлина, която на свой ред изпарява вода, превръщайки я в пара, която активира произвеждащите електричество турбини.
„Обратната страна на медала“ в този процес е създаването на опасни радиоактивни отпадъци (радиоактивен графит), които трябва да се съхраняват, докато престанат да бъдат радиоактивни. Времето необходимо за полуразпад е 5730 години…
Учените са открили начин да нагреят радиоактивния графит, така че по-голямата част от неговата радиоактивност да бъде освободена в газообразна форма. Газът бива подлаган на висока температура и ниско налягане, които го превръщат в произведен от човека диамант.
Когато тези диаманти биват поставени в близост до радиоактивно поле, те генерират електрически ток. Разработчиците затворили диамантената батерия в друг, не-радиоактивен диамант, който да абсорбира вредните емисии, което от своя страна позволява генерирането на дори повече електричество и превръщайки батерията в близо 100 % ефективна.
Ядрено-диамантената батерия има невероятно дълъг живот и ще бъде едва наполовина празна през 7746 година. Това я превръща в перфектното енергийно решение за „ситуации, при които е невъзможно да се зареждат или подменят конвенционални батерии“, твърди Том Скот, професор по материалознание в Института Кабот.
С такива батерии може да се удължи автономният полет на самолети, сателити и космически кораби. Медицински устройства като пейсмейкъри или дългоочакваният изкуствен панкреас могат да станат по-надеждни и да дадат възможност за по-пълноценен живот на пациентите.
Откритието дава и невероятно ефективен начин за третиране на радиоактивните отпадъци. През изминалите 40 години само САЩ са генерирали 76430 метрични тона (84250 тона) такива отпадъци.
Снабдяването на Земята с енергия е фундаментално трудна задача, дори без фокусът да пада върху устойчивото развитие. Сега изглежда учените са на прав път с разработката на такава батерия. Звучи като Светия Граал за производството на електричество или както Скот го описва: „без вредни емисии, без нуждата от каквато и да било поддръжка, просто директно производство на електричество.“
Това е нещо като „горящата вода“ или „студения синтез“, „има го“ но само във нечие въображение!