Плутон и Титан, разделени от милиарди километри, неочаквано се оказаха свързани от обща загадка.

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) е открил идентичен, но неизвестен химически сигнал и на двете небесни тела.

Изследователите все още не могат да установят кое вещество или съединение е отговорно за тази необичайна химическа сигнатура, регистрирана от мощния телескоп.

Това съобщава ScienceAlert, позовавайки се на проучване, ръководено от астронома Бруно Безар от Френския национален център за научни изследвания (CNRS).

Въпреки огромното разстояние помежду им, Плутон и Титан споделят някои общи характеристики.

И двата свята са богати на азот и въглеводороди. Притежават атмосфери, в които под въздействието на слънчевата радиация се образуват аерозолни мъгли.

Титан, най-големият спътник на Сатурн, открит още през 1655 г., е покрит с гъста атмосфера, която дълго време е затруднявала изучаването на повърхността му.

Благодарение на мисията „Касини“ обаче учените установиха, че на него има езера от течен метан и етан, дюни, планини и тектонични структури.

Титан е обект на засилен интерес и заради потенциала му за изследване на пребиотична химия.

Той разполага с азотна атмосфера, метан, реки, езера и дори смяна на сезоните.

„Джеймс Уеб“ е регистрирал необичайна абсорбция на светлина по време на наблюденията на Титан

Същият сигнал е бил засечен независимо от два различни научни инструмента на борда на телескопа.

Абсорбционните линии в инфрачервения спектър помагат за определяне на химическия състав на веществата, тъй като всяка молекула има свой уникален „спектрален отпечатък“.

Полученият сигнал не съвпада с нито едно от познатите на науката съединения

При отделна програма за наблюдение „Джеймс Уеб“ открива аналогична особеност и на Плутон. Там сигналът се оказва дори по-силен, отколкото на Титан.

Според изследователите сигналът най-вероятно произхожда от повърхността на двете небесни тела, а не от атмосферата им.

Учените са го сравнили с десетки познати съединения, включително бензен, ацетилен, кетен и пропадиен. Но нито едно от тях не е показало убедително съвпадение.

Едно от възможните обяснения е, че сигналът може да се генерира от вече известно съединение, чиито спектрални свойства се променят при взаимодействие с други вещества или при промяна на физическата му форма.

Учените планират да проведат допълнителни наблюдения, за да определят точните места на повърхността на Титан, откъдето идва сигналът.

Очаква се мисията на НАСА „Dragonfly“, която трябва да пристигне на спътника в средата на 30-те години на този век, да помогне за изследването на възможните съединения отблизо.