На 7 август 1961 г. Герман Титов се завръща на Земята след 25 часа и 18 минути в Космоса, превръщайки се в първия човек, прекарал повече от денонощие в орбита.

Полетът му с кораба „Восток-2“ поставя основите за бъдещите продължителни космически мисии

Сутринта на 7 август 1961 г. легендарният говорител Юрий Левитан съобщава на целия Съветски съюз новината за успешното приземяване на „Восток-2“.

На борда е Герман Титов – вторият човек в Космоса, който извършва 17 обиколки около Земята и изминава над 703 000 километра.

Полетът му продължава 25 часа и 18 минути – постижение, което доказва, че човек може да живее и работи в безтегловност за продължителен период.

Титов стартира от космодрума Байконур предния ден, 6 август, в 09:00 ч. московско време.

Едва на 25 години и 329 дни, той и до днес остава най-младият човек, летял в орбита. По време на мисията използва позивната „Орел“.

Основната цел на експедицията е да се провери дали човешкият организъм може да издържи денонощие в условия на безтегловност.

Дотогава опитът е ограничен

Юрий Гагарин прекарва малко повече от час в орбита, а полетите на американските астронавти Алън Шепърд и Върджил Грисъм са суборбитални.

На Титов се пада задачата да се храни, да спи и да работи там, където никой не се е задържал толкова дълго.

Той се справя с всички поставени задачи. Космонавтът за първи път в историята обядва и вечеря в безтегловност, два пъти преминава към ръчно управление на кораба и го стабилизира самостоятелно.

По време на една от обиколките дори успява да поспи.

Титов прави и първите в историята кинокадри на Земята от Космоса, снимайки в продължение на десет минути с професионална камера, както и първите ръчно направени фотографии на планетата.

Полетът обаче не минава гладко

Преди старта някой забравя да включи отоплението и температурата в кабината пада до 10 градуса. Още на третата-четвъртата обиколка Титов усеща тежест в челото, а по-късно му прилошава.

Това е първият документиран случай на състояние, което днес наричаме „космическа болест“ – тежката адаптация на организма към безтегловността.

Завръщането на 7 август също е съпътствано от проблеми. Спускаемият апарат не се отделя навреме от приборния отсек и двата модула започват неконтролируемо въртене в атмосферата, докато свързващите елементи не изгарят от аеродинамичното нагряване.

На височина около 7 километра Титов катапултира и в 10:18 ч. се приземява с парашут, отделно от капсулата. Поради това той прекарва в полет със 7 минути повече от самия кораб.

Приземяването става близо до град Красний Кут в Саратовска област, на разорано поле до железопътна линия – съвсем близо до мястото, където през април същата година се приземява и Гагарин.

Мисията на „Восток-2“ доказва най-важното: човек е способен не просто да оцелее, а да работи пълноценно в Космоса в продължение на цяло денонощие.

Това заключение отваря вратата към по-дългите експедиции, които бележат развитието на съветската и световната космонавтика през следващите години.