Гобленът от Байо е едно от най-известните текстилни произведения в света. Той изобразява събитията, довели до битката при Хейстингс през 1066 г. и последвалото Норманско нашествие в Англия.

Творбата запечатва и едно важно астрономическо събитие – завръщането на Халеевата комета, макар и с известни исторически неточности.

Важно е да се отбележи, че въпреки името си, гобленът от Байо всъщност е бродерия

При гоблените изображението се втъкава в плата, докато при бродерията то се пришива върху него. Независимо от това объркване, произведението е едно от най-впечатляващите в света. Дължината му е 68,3 метра, а първоначалната му ширина е била 50 сантиметра.

В миналото кометите често са били възприемани като лоша поличба – знак, че промените в небесата предвещават промени и на Земята.

Днес знаем, че промените са постоянни, но в древността небето се е смятало за вечно и неизменно. Появата на комета е била предизвикателство към това дълбоко вкоренено вярване.

Именно такава символична роля играе Халеевата комета в гоблена от Байо

Тя се появява скоро след като Харолд става крал през януари 1066 г. Новината е съобщена на монарха, който след това вижда призрачна флотилия. Предчувствие за нормандското нашествие, което ще се случи по-късно същата година.

В тази история обаче има един проблем.

Дори да приемем, че крал Харолд веднага е повярвал, че е в опасност, след като е научил за кометата, тя все още не е била видима през януари. Наблюдавана е за първи път едва в края на април.

„Халеевата комета е единствената късопериодична комета, която лесно се вижда с невъоръжено око от Земята. Орбиталният ѝ период около Слънцето е 75-76 години, което позволява да бъде видяна два пъти в рамките на човешкия живот. В резултат на това тя е най-често наблюдаваната комета в историята“, обяснява Джейк Фостър от Кралската обсерватория в Гринуич.

Кометата е наблюдавана от зората на нашия вид, като сведения за нейното присъствие в небето се срещат през цялата история и в различни култури.

Тя носи името на Едмънд Халей, който по-късно става кралски астроном и успява да установи, че кометата от 1682 г. е била и преди това в близост до центъра на Слънчевата система.

Изследването на Халей включва проучване на астрономически записи за около двадесет наблюдения на комети между XIV и XVII век.

Той анализира техните траектории и открива, че три от тези наблюдения имат съвпадащи орбитални модели. Като достигане на еднакво минимално разстояние до Слънцето (перихелий) и преминаване под един и същ ъгъл.

Тези наблюдения са се случили през 1531, 1607 и 1682 г., което сочи към орбитален период от 75-76 години.

Халей дори забелязва, че кометата е привличана от гравитационните сили на Юпитер и Сатурн, когато се приближава до тях. И взема това предвид в изчисленията си, за да направи прогнозата си още по-точна.

Самият той вижда кометата с очите си през 1682 г., когато е на 25 години

Той правилно предсказва завръщането ѝ през 1758 г., но не доживява да го види, тъй като умира през 1742 г. на 85-годишна възраст.

Предсказанието на Халей е потвърдено от Йохан Георг Палич, който пръв забелязва кометата в един студен коледен ден през 1758 г.

Коледа има специална връзка с кометата. Изображението на Витлеемската звезда, небесният знак, под който според Евангелието се е родил Исус, обикновено се представя като комета.

А вдъхновението за това не е просто коя да е комета, а именно Халеевата.

Тази връзка се дължи на изключителната фреска на Джото ди Бондоне от 1305 г., наречена „Поклонението на влъхвите“.

Витлеемската звезда в нея е вдъхновена от собствените наблюдения на италианския художник върху Халеевата комета по време на преминаването ѝ през 1301 г.

Поради тази причина първата космическа мисия до комети, сондата „Джото“ на Европейската космическа агенция, е кръстена на художника.

„Джото“ става и първата мисия на агенцията в далечния космос, като се доближава до кометите Халей и Григ-Скелеруп. Близкото прелитане край Халеевата комета позволява да се получат най-близките до момента изображения на ядрото на комета.

Последното преминаване на Халеевата комета близо до Земята беше през 1986 г., но за съжаление то предложи най-лошата видимост от две хилядолетия насам.

Можем обаче да бъдем сигурни, че следващото ѝ появяване през 2061 г. ще бъде далеч по-зрелищно.