Германски инженери проведоха независимо проучване на възможностите на космическия кораб Starship на SpaceX.

Те потвърдиха, че тази свръхтежка космическа система ще може да извежда в орбита товара, който разработчиците ѝ обявяват. Същевременно те предложиха и собствена алтернатива, наречена RLV C5.

В списание CEAS Space Journal наскоро се появи публикация от инженери от Немския аерокосмически център, посветена на космическия кораб Starship.

Тази гигантска двустепенна ракета с 33 двигателя отдавна предизвиква спорове сред специалистите в космическата сфера.

От една страна, тя представлява абсолютно революционен проект, който в бъдеще може да предостави на човечеството изцяло нови възможности за усвояване на космоса.

Тази мегаракета вече е осъществила няколко полета.

От друга страна, не всички от тези полети бяха успешни и проектът все още е далеч от практическото изпращане на товари в орбита.

Именно поради тази причина немските инженери са прибегнали до независима експертиза на възможностите на Starship.

За целта те са използвали не техническите данни, обявени от SpaceX, а наблюдения и информация, постъпваща от самата ракета по време на полет.

Заключението им е, че Starship действително може да извежда на ниска околоземна орбита заявените от разработчиците 59 тона полезен товар.

А с двигателите Raptor 3, които все още са в процес на разработка, може да се достигне показател от 115 тона в режим за многократна употреба и 188 тона в еднократен режим.

Европейската алтернатива

В същото време специалистите отбелязват, че за Starship съществува европейска алтернатива. Става дума за дългосрочния проект RLV C5.

Потенциално той може да извежда на ниска околоземна орбита цели 70 тона полезен товар.

При това той няма да бъде просто копие на това, което строят в SpaceX.

Проектът предвижда крилат апарат, свързан с едностепенен носител. Носителят ще го извежда извън атмосферата, след което апаратът ще достига орбита, ще оставя там полезния си товар и ще се връща на Земята. При завръщането си той ще извършва планиращ полет, докато не бъде прихванат от голям самолет.

Това може да звучи като научна фантастика, но доскоро беше основната идея в областта на перспективните космически технологии. Преди Илън Мъск да убеди всички, че приземяването на ракета с работещ двигател е по-лесно.

Повторните изследвания потвърждават, че от организационна и конструктивна гледна точка това наистина е така.

Ситуацията обаче е различна по отношение на разхода на гориво и съответно на обема полезен товар, който може да бъде изведен в орбита. В този случай предимство имат системите, способни на аеродинамичен полет, пише phys.org.