Може ли изкуственият интелект някога да има собствен вътрешен свят – да изпитва болка, радост или други субективни преживявания?

Невробиолози от Канада и Германия не се опитват да установят дали съвременните модели на изкуствен интелект имат съзнание. Според тях те нямат.

Вместо това учените разглеждат по-фундаменталния въпрос: възможно ли е изобщо да съществува изкуствено съзнание?

Проблемът е, че самите ние все още не знаем как точно възниква съзнанието. Една от водещите идеи е, че то е продукт на биологичната тъкан на мозъка.

Според друга – функционализма – решаваща е не биологията сама по себе си, а начинът, по който мозъкът обработва информация.

Улис Клацман от Университета в Монреал и Адриен Дьориг от Свободния университет в Берлин се фокусират именно върху този спор.

Какво всъщност е съзнанието?

Учените разглеждат най-вече феноменалното съзнание – субективното преживяване на света. Да виждаш синьото небе, да чуваш музика или да усещаш болка са преживявания, които знаем, че съществуват, защото самите ние ги изпитваме. Как мозъкът ги създава обаче остава загадка.

Съвременният AI допълнително усложнява въпроса. Моделите могат да разговарят, да решават задачи, да разпознават изображения и да генерират текстове, които звучат човешки.

Но ако една машина се държи така, сякаш има съзнание, това означава ли, че действително го притежава?

Биологията задължителна ли е?

Според биологичния натурализъм съзнанието е неразривно свързано с биологията. Всички познати съзнателни същества са живи организми.

Това обаче не доказва, че биологията е единственият възможен път към съзнание.

Представете си човек, чиято част от мозъка е заменена с компютърен чип, изпълняващ абсолютно същите функции.

Ако човекът продължи да вижда, говори, мисли и да се държи по същия начин, ще има ли той същото съзнание? Според биологичния натурализъм – не. Но според авторите на изследването този отговор е труден за проверка експериментално.

А ако съзнанието зависи от функциите?

Тук се намесва функционализмът. Според тази теория съзнанието може да възниква от определени процеси на обработка на информация, независимо дали те се осъществяват в биологичен мозък или в друга система.

Мозъкът например работи чрез непрекъснати динамични процеси, докато компютрите функционират дискретно. Но това само по себе си не доказва, че една машина не би могла да възпроизведе необходимите характеристики.

Компютрите могат да моделират сложни непрекъснати и хаотични системи като времето.

Затова според учените за всяка особеност на мозъка, смятана за необходима за съзнанието, трябва да се покаже как точно тя допринася за появата на съзнателно преживяване.

Има ли бъдеще за изкуственото съзнание?

Аргументът, че всички познати съзнателни същества са биологични и следователно съзнанието задължително трябва да бъде биологично, не е достатъчен, смятат изследователите.

Те предупреждават и срещу прекалено опростеното разбиране на съвременните езикови модели като системи, които просто „предсказват следващата дума“. Сложността на процеса може да включва много повече, отколкото подсказва това описание.

Авторите не дават окончателен отговор дали машините някога ще могат да бъдат съзнателни. Клацман признава, че би се изненадал, ако съвременните AI модели развият съзнание, но не смята, че тази възможност може напълно да бъде изключена.

В бъдеще въпросът може да се промени. Ако биологията се окаже задължителна, хората може да се опитат да създадат изкуствени системи с биологични свойства.

Ако обаче съзнанието зависи преди всичко от определени функции, тогава ключовият въпрос ще бъде един. Кои свойства на човешкия мозък са необходими за съзнателното преживяване – и може ли една машина да ги възпроизведе?