Основното чудо на всяко пълно слънчево затъмнение е слънчевата корона. Но на 12 август 2026 г. наблюдателите ще могат да се насладят на много повече удивителни зрелища.

Слънчеви петна

Това явление ще бъде достъпно за всички наблюдатели, независимо дали се намират в зоната на пълната или на частичната фаза на затъмнението.

Когато силуетът на Луната започне да се плъзга по слънчевия диск, наблюдавайте Слънцето само през сертифицирани защитни очила или специални слънчеви филтри по стандарт ISO.

С малко късмет ще можете да видите как ръбът на Луната преминава през тъмните участъци по повърхността на Слънцето – слънчевите петна.

Това са сравнително по-студени области от фотосферата, където са концентрирани особено силни и сложни магнитни полета. Именно там се зараждат слънчевите изригвания.

Планетите Венера, Юпитер и Меркурий

По време на пълната фаза често се чуват възторжени възгласи: „Вижте, Венера!“. Най-добре е да започнете да търсите планетите около 15 минути преди настъпването на пълното затъмнение.

На 12 август 2026 г. Юпитер ще се намира на около 11° западно-северозападно от Слънцето, а на още 4° по-далеч ще може да бъде открит и малкият Меркурий.

Венера ще бъде значително по-отдалечена – на около 46° източно-югоизточно от Слънцето, но ще се вижда много добре. Марс ще бъде ниско над западния хоризонт, но ще бъде значително по-труден за наблюдение.

Сърповидни сенки

Това е още едно красиво явление, което може да се наблюдава дори по време на дълбока частична фаза. Когато Луната закрие повече от половината слънчев диск, под короните на дърветата ще започнат да се появяват множество светлинни полумесеци.

Те възникват, защото слънчевата светлина преминава през малките пролуки между листата, които действат като бленда на фотоапарат.

Ефектът се забелязва най-добре, ако използвате гевгир, лъжица за спагети или друг предмет с малки кръгли отвори.

Ако нямате нищо подобно под ръка, е достатъчно да кръстосате пръстите на двете си ръце като решетка – на земята също ще се появят размазани изображения на слънчевия сърп.

„Сенчести змии“

Около две минути преди пълната фаза и веднага след нея върху бели повърхности понякога се появяват вълнообразни движещи се ивици. Те се дължат на пречупването на тънкия слънчев сърп в турбулентната атмосфера.

По неизвестна причина ефектът е особено забележим, когато Слънцето е ниско над хоризонта.

Тези ивици се наричат „сенчести ленти“ или „сенчести змии“. За да ги видите, е добре предварително да разстелете възможно най-голям бял чаршаф.

Необичаен сумрак и рязко застудяване

Когато Луната закрие около 80% от слънчевия диск, ще стане забележимо по-хладно.

Секунди преди пълната фаза температурата ще продължи да пада, а светлината ще се промени толкова рязко, че е трудно да се опише с думи.

Изразът „тъмнина посред бял ден“ изобщо не предава усещането. По-скоро се създава чувството, че познатият свят внезапно престава да съществува.

Дори опитни наблюдатели признават, че именно в този момент изпитват необяснимо вътрешно вълнение, сякаш се пробужда древен инстинктивен страх. Хората наоколо, в необичайната сребриста светлина, започват да изглеждат почти призрачни.

Сянката на Луната

Да се види сянката на Луната не е лесно, но това е едно от най-впечатляващите зрелища. Преди началото на пълната фаза по повърхността на Земята стремително се носи конусът на лунната сянка.

Скоростта му е около 3500 км/ч над Гренландия и Исландия и достига почти 19 000 км/ч в Източна Испания, където сянката вече се плъзга по повърхността на Земята под голям ъгъл.

Най-добре е да я наблюдавате от възвишение с гледка на северозапад, над сравнително равен терен. Движението на сянката може да бъде заснето с екшън камера.

„Диамантен пръстен“ и броеницата на Бейли

Тези ефекти се смятат за визитната картичка на пълното слънчево затъмнение. Непосредствено преди пълната фаза остава само една ярка точка слънчева светлина, която създава ефекта „диамантен пръстен“.

След това тя се разпада на верига от ярки искри – така наречената броеница на Бейли. Това е слънчева светлина, преминаваща през долините по ръба на Луната.

Когато и последната светеща точка изчезне, започва пълната фаза. След няколко минути процесът се повтаря в обратен ред: първо се появява една ярка точка, след това няколко, а накрая и втори „диамантен пръстен“.

Опитните наблюдатели съветват да не се задържа поглед върху първия пръстен, за да се избегне остатъчно изображение върху ретината и да се насладите напълно на слънчевата корона.

Именно вторият „диамантен пръстен“ се смята за най-емоционалния момент в края на пълната фаза – след появата му трябва отново да сложите защитните очила.

Слънчевата корона

Короната е външната атмосфера на Слънцето, където възникват слънчеви изригвания и коронални изхвърляния на маса.

Въпреки своята разреденост, това е най-горещата част на нашата звезда. Тя съществува постоянно, но обикновено е напълно скрита от ярката светлина на слънчевата фотосфера. Едва когато Луната напълно закрие слънчевия диск, короната става видима.

По време на пълната фаза трябва да свалите защитните очила, за да видите финото сребристо сияние около черния силует на Луната.

Гледката е наистина фантастична. Ако имате възможност, си струва да погледнете короната с бинокъл, дори и за кратко. Това може да се окаже най-красивото явление, което някога ще видите.

Червеният пръстен на хромосферата

Веднага след началото на пълната фаза и непосредствено преди нейния край, по ръба на Слънцето се появява тънка, яркочервена ивица.

Това е хромосферата – слой от слънчевата атмосфера, разположен точно над фотосферата.

Явлението продължава само няколко секунди, но именно в този момент астрономите получават така наречения „спектър на проблясъка“, който им позволява да определят химическия състав на слънчевата атмосфера.

Розовите езици на протуберансите

Едно от най-неочакваните открития за човек, който за първи път наблюдава пълно слънчево затъмнение, са яркорозовите езици или арки от плазма около черния диск на Луната.

Това са слънчеви протуберанси – сравнително студени плазмени структури, които се издигат от хромосферата в короната. Обикновено те съществуват няколко дни или дори седмици.

По време на максимума на слънчевата активност, който се наблюдава в момента, протуберансите са особено многобройни и ясно видими.

360-градусов залез по целия хоризонт

За много наблюдатели пълната фаза на 12 август 2026 г. ще бъде доста кратка. Но ако успеете дори за миг да откъснете поглед от короната, си струва да погледнете към хоризонта.

Наоколо ще се разкрие удивителна панорама, напомняща залез едновременно във всички посоки – своеобразен 360-градусов кръгов залез. Ако облаци скрият слънчевата корона, именно това необичайно оцветяване на небето може да се превърне в най-яркия спомен от затъмнението.

Метеори от потока Персеиди

По удивително съвпадение пълното слънчево затъмнение ще се случи само няколко часа преди максимума на ежегодния метеорен поток Персеиди.

В нощта на 12 срещу 13 август може да се очаква появата на около 20-40 „падащи звезди“ на час

Възможно ли е метеор да прелети точно по време на пълната фаза? Теоретично – да. Но за да го видите, ще трябва да се отвърнете от слънчевата корона, а повечето опитни наблюдатели биха сметнали това за твърде голяма жертва.

Полярно сияние по време на затъмнение?

Вероятността за това е изключително малка, но не може да бъде напълно изключена. Възможността да се види полярно сияние по време на пълната фаза над Исландия или Гренландия вече разпалва въображението на „ловците на затъмнения“.

На практика пълната фаза никога не е толкова тъмна, колкото мнозина си представят. По-скоро прилича на дълбок полумрак, а дневното полярно сияние е значително по-слабо от нощното.

Въпреки това вероятност съществува. Много по-реалистичен сценарий е наблюдението на северно сияние късно вечерта, особено в Исландия, където в средата на август нощното небе вече е достатъчно тъмно, а полярните сияния по това време на годината се наблюдават доста често.