Китай официално стартира амбициозна международна научна програма, наречена Cislunar CubeSat Constellation (C3). Тя цели създаването на сателитна мрежа за наблюдение на пространството между Земята и Луната.

Началото на проекта беше обявено на 4 септември по време на Международната конференция за изследване на далечния космос „Тианду“ 2026, проведена в град Хъфей, провинция Анхуей.

Програмата предвижда изграждането на групировка от 30 малки сателита, известни като „кубсатове“

Всеки от тях ще бъде с формат 12U и маса до 30 килограма.

Планира се апаратите да бъдат изведени на шест етапа в силно елиптични резонансни орбити между Земята и Луната със съотношение 1:3.

Основните им задачи ще включват мониторинг на космическата среда, наблюдение на космическото време и регистриране на гама-избухвания.

Проектът също така ще допринесе за изследването на лунните ресурси

Инициативата е на Лабораторията за изследване на далечния космос (DSEL) и Международната асоциация за изследване на далечния космос (IDSEA), с подкрепата на Азиатско-тихоокеанската организация за космическо сътрудничество (APSCO).

Проектът е отворен за международно участие.

Предвидена е съвместна разработка на сателитите, споделяне на разходите и обмен на научни данни.

Китайската страна ще разработи три стандартни типа научно оборудване – системи за визуализация на високоенергийни частици, космически магнитометри и детектори за гама-избухвания.

Тези инструменти ще бъдат предоставени безплатно на международните партньори.

Към програмата вече са се присъединили научни организации от Тайланд, Сърбия, Египет, Сенегал и Индонезия.

Първият етап на инженерната разработка вече е в ход, като в момента се финализират общите решения за сателитите, научната апаратура и системите за управление и комуникация.

Очаква се пълното разгръщане на сателитната мрежа да приключи около 2030 г.

След като бъде създадена, системата C3 ще осигури синхронни наблюдения от множество точки в пространството между Земята и Луната.

Според разработчиците това ще позволи преход от единични наблюдения с отделни апарати към постоянен мрежов мониторинг.

По този начин ще се събират по-пълни данни за развитието на явления, свързани с космическото време. Системата също така се очаква да подобри точността при определяне на местоположението на източниците на гама-избухвания до ниво от под една ъглова секунда.