Новината, че оригиналните, висококачествени кадри от кацането на „Аполо 11“ на Луната са били изтрити, след като са били съхранявани в немаркирано хранилище на НАСА, подхранва подозрения и конспиративни теории в продължение на години.

Докато други кадри от историческата мисия от 1969 г. са оцелели, откритието, че поне част от видеото е изчезнало, подхранва твърденията, че НАСА прикрива видяното. Или дори че цялата мисия е била инсценирана.

Но според Тим Дод, по-известен като „Ежедневният астронавт“ в YouTube, историята на „изтритите“ кадри е далеч по-малко драматична, отколкото я представят конспиративните теории.

Появявайки се в подкаста на Дани Джоунс, Дод обясни подробно какво се е случило със загубените кадри.

Резервните копия не са единственото доказателство

Дод посочва, че изгубеният материал не е единственият с кадри от кацането на Луната, а набор от резервни магнитни ленти, които са съдържали предаването от Космоса.

Според него НАСА е смятала тези резервни копия за по-малко важни.

Причината е, че всички основни данни, видео и радио сигнали са били успешно предадени на Хюстън и са били излъчени на живо по телевизията.

Резервните копия от историческата мисия „Аполо 11“ по-късно са презаписани. Когато НАСА използва повторно по-стари магнитни ленти през 70-е и 80-е години на миналия век, поради недостиг на такива филмови ленти.

По това време никой не е предвиждал, че бъдещите технологии ще позволят значително подобрение в разделителната способност на оригиналния материал. Нещо, което е технически осъществимо днес.

„Те не можеха да си представят свят, в който бихме могли да пресканираме и значително да увеличим разделителната способност на този материал. Защото в този суров формат той би бил много по-чист“, казва Дод.

Как сигналът от Луната е достигнал Земята?

Дод, който публикува образователно съдържание за ракетостроенето, космическите изследвания и историята на НАСА в своя канал, обясни техническия контекст на предаването.

Излъчването на живо от Луната е било изпратено до приемащи станции. Включително една в пустинята Мохаве в Калифорния, и след това е било разделено на два отделни сигнала.

Единият е бил насочен към Центъра за управление на мисията в Хюстън за наблюдение в реално време. Там са били записани всички телеметрични данни за състоянието на космическия кораб, както и аудио и видео.

Видеосигналът в Центъра за управление на мисията е бил конвертиран от лунния формат „бавно сканиране“ в стандартен телевизионен формат NTSC. Използван е метод, наречен кинескоп.

Това означавало, че космическата агенция просто е записала монитора с камера, за да може съдържанието да се излъчва по телевизията.

Именно тази конвертирана версия е била излъчена за обществеността през 1969 г.

Въпреки че е била с по-ниско качество от оригиналния материал, съхранен на магнитни ленти, Дод казва, че материалът е бил „достатъчно добър“ по това време.

Другият сигнал съдържал сурово копие, което било записано директно на големи магнитни ленти, широки около 30 сантиметра, като гигантски касетки.

НАСА разглеждала лентите като предпазна мрежа в случай, че връзката между Аполо 11 и Хюстън бъде прекъсната. В случай на криза агенцията ще трябва да анализира суровите данни, за да определи какво се е объркало. Но това не се случило.

„Те имаха предаване. Не е като предаването да е прекъснало и те да са загубили сигнала. Щеше да е чудесно, ако все още имахме тези ленти, ако можехме да запазим тези резервни копия. Имахме 45-минутен прекъсване, защото антената ни се повреди или нещо подобно“, убеден е Дод.

Хиляди часове доказателства все още съществуват

Въпреки загубата на някои от резервните си копия, НАСА все още разполага с хиляди часове данни, потвърждаващи, че първото кацане на Луната действително се е случило.

Това включва версии с по-ниско качество на телеметрични данни, аудио и видео от архива на Хюстън.

Освен това Дод посочва, че агенцията все още разполага с изключително ясни 70-милиметрови филмови кадри. Те са заснети от камерите, използвани от астронавтите на Луната.

Това е филмов формат, който дори 57 години по-късно все още се използва в IMAX продукции.

Дод казва, че твърденията, че НАСА умишлено е изтрила кадри от кацанията на Луната, са погрешно интерпретирани.

Най-трудният въпрос за скептиците: Защо мисиите спряха?

Все пак Дод признава, че скептиците имат въпрос, на който не винаги е лесно да се отговори: Защо мисиите до Луната спряха през 1972 г.?

Той посочва, че истинската причина са огромните икономически разходи за изграждане и изстрелване на ракетите „Сатурн V“ до Луната.

Той добавя, че е имало още три ракети, оборудване и екипажи, готови за нови мисии, но в крайна сметка преобладаващото мнение е, че продължаването на програмата не си струва.

„Имахме още три ракети, оборудване и екипажи за това и просто казахме: „Ех, не си струва.“ Това ме разочарова“, обяснява той.

Историята на „изтритите“ ленти, според наличните обяснения, се свежда до комбинация от технически ограничения във времето, административни решения и актуалната тогава оценка на стойността на архивния материал, а не до прикриване на историческа измама.