Последното изстрелване на Starlink от SpaceX не просто добави поредната партида сателити в ниска околоземна орбита, но и озари небето над Флорида преди зазоряване.

Резултатът – ефектна „космическа медуза“. Тя накара фотографите да грабнат своите стативи.

Минути след като ракетата Falcon 9 излетя от Космическия стартов комплекс 40 на Кейп Канаверал на 4 март, снимки с дълга експозиция уловиха призрачен, крушовиден шлейф. Той се простираше над Атлантическия океан.

Starlink 10-40: Рутинна мисия, поразителна гледка

Самата мисия, носеща името Starlink 10-40, е една от десетките в продължаващата кампания на SpaceX за разширяване на глобалната си широколентова мрежа.

Ракетата Falcon 9 се издигна по североизточна траектория, носейки 29 сателита Starlink към ниска околоземна орбита. Включително 600-ия сателит Starlink, изстрелян от началото на 2026 г.

След изключването на главния двигател и отделянето на степените, първата степен на ракетата-носител продължи традицията на SpaceX за многократна употреба, като се приземи на безпилотна платформа в Атлантическия океан.

Междувременно горната степен продължи пътя си, за да разположи сателитите с плоски панели в определената им орбита.

От гледна точка на динамиката на полета, всичко в мисия Starlink 10-40 беше стандартно; небесното шоу обаче я направи изключителна.

Снимки на „космическата медуза“

Фотографи от цяла Флорида и извън нея не пропуснаха шанса си да заснемат спектакъла. Те насочват обективите си към светещия шлейф, докато той се разгръща в небето преди изгрев.

Социалните мрежи бързо се изпълниха с изображения на „медузата“ на Falcon 9. От кадри с дълга експозиция до близки планове на крушовидния облак.

Какво създава „космическата медуза“?

Въпреки шума в социалните мрежи, явлението „космическа медуза“ е добре познат атмосферен феномен, а не нещо екзотично.

Такива гледки обикновено се появяват, когато ракети като Falcon 9 се изстрелват по здрач или призори.

Земята все още е в мрак, но отработените газове от ракетата вече са се издигнали достатъчно високо, за да уловят пряката слънчева светлина.

Докато отработените газове се разширяват в рядката горна атмосфера, те образуват широка, полупрозрачна „глава“ с нишковидни структури, които проследяват пътя на ракетата.

Наблюдателите на земята възприемат това като светеща медуза, носеща се в небето.

Изстрелването на Starlink 10-40 на 4 март отговори на всички условия: точно време по здрач, ясно небе и шлейф на голяма височина, превръщайки рутинен търговски полет в атмосферен спектакъл, видим в голяма част от Флорида.