Резервоар от водна пара, обгръщащ далечен квазар, съдържа 140 трилиона пъти повече вода, отколкото всички океани на Земята, и доказва, че водата е съществувала още в ранната Вселена.

Астрономи откриха най-големия и най-далечен известен воден резервоар във Вселената – огромно облачно образувание от водна пара, което обгръща квазара APM 08279+5255, разположен на повече от 12 милиарда светлинни години от Земята.

Този „космически океан“ съдържа количество вода, което е 140 трилиона пъти по-голямо от това във всички земни океани.

И потвърждава, че водата е присъствала в значителни количества още когато Вселената е била едва на около 1,6 милиарда години, пише The Daily Galaxy.

„Космическият океан“ около свръхмасивна черна дупка

Квазарът, около който е открит този воден облак, представлява яркото, енергийно ядро на млада галактика, захранвана от свръхмасивна черна дупка.

APM 08279+5255 излъчва енергия, хиляда трилиона пъти по-мощна от Слънцето.

Откритият воден паров облак се простира на стотици светлинни години около черната дупка, образувайки своеобразен „воден ореол“.

За да засекат слабите радиосигнали от дълбокия космос, учените са използвали комбинация от мощни телескопи: CARMA – Обединения масив за изследвания в милиметровия диапазон (САЩ), и интерферометъра Plateau de Bure във Френските Алпи.

„Средата около този квазар е абсолютно уникална, защото произвежда толкова огромно количество вода. Това е още едно доказателство, че водата е била разпространена във Вселената дори в нейния зорален етап“, казва Мат Брадфорд, учен от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Водата е съществувала по-рано, отколкото се смяташе

Наличието на толкова голямо количество вода в толкова ранна епоха поставя под съмнение старите представи за времето на формиране на сложни молекули във Вселената.

Досега се смяташе, че молекули като вода и въглероден оксид не биха могли да се появят в големи количества толкова скоро след Големия взрив.

Това откритие показва, че масивни галактики и свръхмасивни черни дупки вече са били „химически зрели“ още в ранната Вселена – способни да създават и поддържат молекулярни градивни елементи, необходими за формирането на звезди и планети.