Основната причина, поради която Космосът изглежда черен, се крие в неговата почти абсолютна празнота.

За разлика от земната атмосфера, където молекулите разсейват слънчевата светлина и придават на небето синия му цвят, в космическия вакуум почти липсват частици, които да отклонят светлината към наблюдателя.

Поради това светлината от звездите и галактиките се движи по права линия, без да изпълва цялото пространство с равномерно сияние.

Съществена роля играе и самата природа на Вселената

Тя не е статична, а непрекъснато се разширява. За много далечните галактики скоростта на това разширение дори надвишава скоростта на светлината.

В резултат на това тяхното излъчване се „разтяга“, докато пътува към нас, и се измества към невидими за човешкото око части на спектъра – инфрачервена, микровълнова и радиовълнова.

Ако можехме да виждаме в микровълновия диапазон, цялото пространство действително би светело с остатъчното лъчение от Големия взрив, известно като космически микровълнов фон.

Въпреки това Космосът не е абсолютно черен

Мисията на НАСА „Нови хоризонти“, която се намира отвъд Плутон и далеч от светлинното замърсяване на вътрешната Слънчева система, измери фоновото сияние на Вселената.

Оказа се, че то е приблизително два пъти по-ярко, отколкото може да се обясни със светлината от всички познати галактики.

Произходът на това излишно сияние остава загадка и е предмет на бъдещи изследвания.

Т.е. Космосът изглежда черен за човешкото око поради комбинация от няколко фактора: неговата изключителна рядкост, разширяването на Вселената и ограниченията на нашето зрение.

В невидимите за нас диапазони той е изпълнен с лъчение, а истинският му „цвят“ вероятно е много тъмен, но не и напълно черен.