Антибиотиците вече не са ефективни. Бактериите се адаптират по-бързо, отколкото фармаколозите могат да изобретят нови лекарства.

Една алтернатива са бактериофагите, вируси, които се хранят изключително с бактерии.

Проблемът е, че изборът на правилния фаг за специфична инфекция е предизвикателство.

Патогените мутират, променяйки рецепторите си на клетъчната повърхност, и вирусът просто спира да ги „разпознава“.

Учени от университета Емори и Калифорнийския университет в Бъркли са открили неочаквано решение.

Те са изпратили бактериофаги до МКС.

Експериментът е продължил 23 дни. Проби с фага T7 и E. coli са били инкубирани на борда на станцията. Същите проби са били съхранявани на Земята за сравнение.

В условия на нулева гравитация всичко е различно.

Няма конвекция и течностите не се смесват естествено. Фагите по-трудно намират плячка – те буквално се скитат из Космоса, докато случайно не срещнат бактерия.

Вирусната активност се забавя, но не спира. До края на експеримента фагите все пак успяват да изпълнят задачата.

Най-интересната част започва с анализа на генома.

Както вирусите, така и бактериите натрупват мутации – различни в Космоса и на Земята. Микрогравитацията създава уникален селективен натиск.

Фагите се „научават“ да се прикрепят към променени бактериални рецептори, които развиват в отговор на стреса от безтегловността.

Това, което се случва след това, става още по-интригуващо.

Изследователите съставят библиотека от мутантни варианти на фаговия протеин, отговорен за разпознаването на гостоприемника.

Вариантите, които преминават селекцията в Космоса, са тествани върху земни патогени – уропатогенни щамове на E. coli, устойчиви на стандартния T7.

Космическите мутанти се оказват значително по-ефективни. Библиотеката, селектирана при земни условия, не показва такъв резултат.

Оказва се, че безтегловността е вид тренировъчна площадка.

Екстремните среди принуждават еволюцията да поеме по различни пътища и някои от тези пътища се оказват полезни тук долу.