В рамките на проект, финансиран от НАСА, изследователи са разработили метод за създаване на ядливи продукти от рециклирана пластмаса.

Инициативата цели да осигури устойчив източник на храна за екипажите по време на бъдещи дълги космически мисии, съобщава „Гардиън“.

Как пластмасата се превръща в протеини и мазнини?

В основата на иновативната технология стоят специално създадени дрожди.

Тези микроорганизми имат способността да преработват пластмасови и селскостопански отпадъци, превръщайки ги в протеини, мазнини и дори ароматизатори.

Получената биомаса се обработва чрез 3D принтер, който я оформя като дисковидни „бисквити“.

Въпреки че екипът все още не е получил разрешение да дегустира крайния продукт, учените споделят, че той има изключително приятен аромат.

Методът е разработен като част от конкурса на НАСА „Deep Space Food Challenge“, който насърчава учените да създават нови хранителни технологии за решаване на проблема с изхранването на астронавтите при продължителни пътувания в космоса.

От PET бутилка до хранителен продукт

Процесът започва с един от най-разпространените видове пластмаса – полиетилентерефталат (PET), използван масово за производството на бутилки за еднократна употреба.

Първоначално материалът се подлага на хидролиза при висока температура и налягане.

Това разгражда твърдата му структура до малки, богати на въглерод молекули. След това тези молекули служат за храна на генетично модифицирани дрожди.

Микроорганизмите преобразуват въглерода в нови биологични съединения, сред които протеини и мазнини. За подобряване на вкуса се използва друг вид дрожди, които произвеждат ванилин – ароматизатор с растителен произход.

Приложение на Земята и бъдещи перспективи

Към момента производствената цена на килограм от този продукт е около 60 долара.

Учените обаче са оптимисти, че с усъвършенстването на дрождите и увеличаването на мащаба на производство, цената ще намалее значително.

Освен за междупланетни полети, технологията има потенциал за приложение и в затворени екосистеми на Земята, като подводници, полярни станции или зони, засегнати от природни бедствия.

Тя се разглежда и като възможно решение на глобалните проблеми с пластмасовото замърсяване и недостига на храна.

Според прогнозите, до 2050 г. световното търсене на храна ще нарасне с между 35% и 56%, излагайки една трета от населението на планетата на риск от глад.

Авторите на изследването признават, че преди подобни продукти да навлязат масово, обществото ще трябва да преодолее психологическата бариера и да приеме идеята за консумация на храна, произведена от пластмаса.