Ново проучване на Германския аерокосмически център (DLR) показва, че Меркурий се е свил значително повече, отколкото учените предполагаха досега, като диаметърът му е намалял с около 23 километра.

Меркурий, най-малката и най-близка до Слънцето планета в Слънчевата система, е в центъра на ново научно изследване.

То разкрива, че свиването ѝ е значително по-голямо, отколкото експертите са изчислявали до момента.

Изследването, публикувано в списание Geophysical Research Letters, предполага, че свиването на Меркурий може да достигне до 30% повече в сравнение с предишни измервания.

Според новите оценки радиусът на планетата вероятно е намалял с около 11,6 км

Това означава загуба от приблизително 23 километра в диаметъра ѝ. Тази промяна се счита за особено забележителна за планета с общ диаметър от около 4900 километра.

Меркурий се е формирал преди около 4,5 милиарда години. И, подобно на другите скалисти планети, в началото на своето съществуване е бил изключително горещ. С течение на времето вътрешността му е започнала да се охлажда и свива.

Докато ядрото и вътрешността на Меркурий се свиват, външната кора се адаптира към по-малкия размер, създавайки разломи, хребети и огромни скали по повърхността на планетата.

Някои от тези скали достигат височина до 1,6 километра и се простират на стотици километри.

Процесът напомня, макар и в много по-голям мащаб, на грозде, което се превръща в стафида, докато губи влагата си.

Един от основните проблеми за учените е, че Меркурий е бил бомбардиран от астероиди и комети в продължение на милиарди години, в резултат на което повърхността му е покрита с кратери и отломки.

Изследователският екип на Гаку Нишияма е използвал данни от мисията MESSENGER на НАСА, за да състави глобална карта на неравностите по повърхността на планетата.

Установено е, че в по-неравните райони има по-малко геоложки признаци на свиване от очакваното.

Най-вероятното обяснение според изследователите е, че много от тези „бръчки“ са били покрити от материал, изхвърлен при сблъсъци.

Като включват тези скрити структури в изчисленията си, учените стигат до новата, по-висока оценка за свиването на планетата.

Какво означава „свиването“ на Меркурий

Намаляването на размера на Меркурий не е само от геоложки интерес. Но може да разкрие важна информация за вътрешността на планетата и нейната еволюция.

Меркурий е втората най-плътна планета в Слънчевата система след Земята, главно поради голямото си метално ядро.

„По-голямото свиване означава, че Меркурий може да има по-голямо метално ядро, по-малко леки елементи като силиций, смесени в ядрото, или по-висока начална температура“, обяснява Нишияма.

По-точното измерване на свиването може да предостави данни за дебелината на кората, тектонската и вулканичната история на Меркурий, както и за начина, по който се генерира магнитното му поле.

Очаква се новите оценки да бъдат потвърдени през следващите години. Европейско-японската мисия BepiColombo ще изведе два космически апарата в орбита около Меркурий в края на 2026 г.

Новите инструменти на мисията ще извършат първите цялостни глобални измервания на топографията. И ще позволят на учените да изследват с по-голяма точност скалите, кратерите и „бръчките“ на планетата.

Мисията ще проучи също гравитацията, дебелината на кората, вътрешната структура и химичния и минералогичен състав на повърхността, съставяйки по-пълна картина за еволюцията на Меркурий.