Мисията BepiColombo навлиза във финалната си фаза по пътя към Меркурий

Автоматичната междупланетна станция BepiColombo навлиза в решаващ етап от своя полет.

Космическият апарат, който се отправя към Меркурий, изключи своите основни електрически ракетни двигатели.

Навлизането в орбита около най-малката планета в Слънчевата система е планирано за ноември 2026 г.

Сондата BepiColombo е на път вече почти седем години, след като беше изстреляна на 20 октомври 2018 г.

През това време апаратът успешно изпълни девет гравитационни маневри около Земята, Венера и самия Меркурий.

Сега, когато станцията се подготвя за финалното приближаване, дойде време основните електрически двигатели да бъдат изключени.

Останалата част от полета и навлизането в орбита ще се осъществят в пасивен режим.

„Какво следва? Отделяне на транспортния модул, влизане в орбита и една нова, смела глава около най-вътрешната планета!“, написаха от Европейската космическа агенция в своя профил в социалната мрежа X.

BepiColombo се състои от два независими научни орбитални апарата и един транспортен модул

В състава на сондата влизат Mercury Planetary Orbiter (MPO) – европейски апарат за изучаване на релефа, състава и вътрешния строеж на Меркурий, и Mercury Magnetospheric Orbiter (Mio) – японски апарат за изследване на магнитосферата и екзосферата на планетата.

Транспортният модул Mercury Transfer Module (MTM) осигурява електроенергия и използва мощни слънчеви електрореактивни двигатели за забавяне на скоростта.

Очаква се станцията да достигне орбита около Меркурий през ноември 2026 г.

При пристигането си модулите ще се отделят последователно. Първо, през септември 2026 г., ще бъде освободен транспортният модул MTM, а през декември същата година ще се отдели и японският апарат Mio.

След това ще последва отделянето на MPO, който ще заеме своята работна орбита. Пълноценното начало на научните изследвания от орбитата на планетата е планирано за март 2027 г.

На борда на европейската сонда BepiColombo се намира и неутронен и гама-спектрометър, разработен от Института за космически изследвания на Руската академия на науките.

Неговата цел е да анализира елементния състав на повърхността на Меркурий.