Всеки път, когато учените смятат, че започват да разбират природата на Вселената, се появява нова загадка.

Една от най-големите е свързана с най-древната светлина, която можем да наблюдаваме

През 1964 г. за първи път е открито реликтовото излъчване – най-старата светлина, появила се около 380 000 години след раждането на Вселената.

Това лъчение е едно от основните доказателства в подкрепа на теорията за Големия взрив и едва доловимо пронизва цялата наблюдаема Вселена.

Реликтовото излъчване обаче крие мистерия, която астрономите не могат да разрешат повече от 20 години – така наречената „ос на злото“.

Според основния космологичен модел Вселената трябва да бъде изотропна и хомогенна, тоест да изглежда приблизително еднакво във всички посоки, независимо от мащаба.

Въпреки че някои области в пространството може да се различават леко по маса, в най-големите мащаби не би трябвало да има предпочитана посока.

През 2005 г. астрономите забелязват нещо странно, докато анализират реликтовото излъчване

Ако космологичният принцип за хомогенност е верен, тогава миниатюрните температурни колебания в това лъчение трябва да са разпределени напълно случайно.

Въпреки че средната му температура е около минус 270 градуса по Целзий, съществуват малки разлики, които озадачават учените.

При анализа на тези температурни флуктуации учените разделят небето на структури, известни като мултиполи.

Най-простият, диполът, разделя небето на две полукълба, квадруполът – на четири области, а октуполът – на осем.

Очаква се при сравняване на тези сегменти температурите да изглеждат случайно разпределени, но това не се случва.

Учените откриват силно съвпадение между доминиращите оси на квадрупола и октупола – явление, което наричат „ос на злото“.

Загадката се задълбочава от факта, че тази ос съвпада със Слънчевата система

Температурите „над“ оста изглеждат малко по-високи, а тези „под“ нея – малко по-ниски. Много учени днес смятат, че това може да е проблем, свързан с начина на събиране на данни, или пък ефект, причинен от масивни структури в близкото космическо пространство.

Все още никой не знае със сигурност дали тази ос наистина съществува, дали е грешка в наблюденията… Или може би има някакъв източник в локалната Вселена, който изкривява стандартния космологичен модел.

Ако тази аномалия остане без обяснение, тя може да постави под въпрос целия модел.

Това би означавало, че теорията за Големия взрив може да е непълна или дори грешна, а истинската природа на Вселената е съвсем различна.