Всяка карта на Китай неволно илюстрира един и същ факт. Гъсто населените градове и обработваемите земи са струпани в югоизточната третина на страната, докато обширният северозапад остава почти празен.

Този контраст е толкова устойчив, че още през 1935 г. географите го свеждат до една-единствена диагонална линия.

Наскоро изследователи, картографиращи ерозията на почвата в Китай, се натъкват на същата тази линия.

Не защото са я търсили, а защото древната демографска граница се оказва точно там, където са съсредоточени най-тежките ерозионни процеси в страната.

Тихата загуба

Почвата се движи винаги, когато се движи и водата. Дъждовните капки я разрохкват, оттичащите се води я повдигат, а реките я отнасят – процес, известен като водна ерозия.

На равен терен той е почти незабележим, но по склоновете отнема плодородния горен слой, който храни реколтата.

Екип от университета в Юнан си поставя за цел да измери тази загуба в национален мащаб.

Използвайки модел, захранван с данни за валежи, релеф и земеползване, почвоведът Син’у Дуан и неговите колеги картографират ерозията в периода между 2000 и 2020 г.

Залозите са огромни. Ерозията отнема плодородния слой по-бързо, отколкото природата може да го възстанови.

Глобално проучване свързва най-тежките случаи с начина, по който хората разчистват и обработват земята. Загубата на този слой води до драстично намаляване на добивите.

Прочутата линия

Въпросният диагонал не е политическа граница. Това е линията Ху, начертана от географа Ху Хуанюн през 1935 г., за да покаже колко неравномерно е разпределено населението на Китай – от Хейхъ на североизток до Тънчун в далечния югозапад.

Линията е известна със своята устойчивост във времето.

Около 94% от населението на Китай живее в по-влажната и равнинна югоизточна част, която заема по-малко от половината територия на страната. Сухите северозападни плата остават почти безлюдни.

Това разделение почти напълно съвпада с климата и релефа, поради което се появява и в това изследване.

Там, където се припокриват проливни дъждове, стръмни хълмове и интензивно земеделие, се намира „шевът“ между двата Китая. И точно там почвата ерозира най-бързо.

Картографиране на щетите

Досега разпространението на тежката ерозия в Китай никога не е било точно определено в национален мащаб. Учените са знаели, че страната е сериозно засегната, но не и къде са концентрирани щетите и как тези зони се променят с годините.

Екипът разделя страната на шест ерозионни зони според интензивността – четири тежки и две сравнително леки. Четирите тежки зони не са разпръснати на случаен принцип, а са подредени една след друга точно по линията Ху.

Този ясен диагонал на разрушението изисква обяснение.

Той не съвпада с границите на нито една провинция или речен басейн, а с линия, създадена да картографира хора, а не почва. Това е ясен знак, че човешката дейност е в основата на проблема.

Придвижване на югозапад

Най-голямата изненада обаче не е къде се намира ерозията, а накъде се движи. Година след година екипът проследява центъра на цялата тази загубена почва. Оказва се, че той не е статичен, а бавно, но постоянно се измества на югозапад.

През тези две десетилетия центърът на ерозията се е преместил на значително разстояние по картата, привлечен към пресечения терен около провинция Юнан.

Там дълбоките долини и внезапните порои разкъсват стръмните склонове, където почвеният слой и без това е тънък.

Никой досега не е картографирал това изместване в цял Китай.

Тази тенденция – бавният поход на „сърцето“ на ерозията към по-сурови земи – може да промени изцяло националната стратегия за защита на почвите.

Какво подхранва процеса?

Ерозията по линията Ху няма една-единствена причина. Четири фактора действат в комбинация: стръмните склонове придават скорост на водата; концентрираните валежи осигуряват енергията за пренасянето ѝ; интензивното земеделие оголва почвата в най-неподходящия момент; а някои видове почви се отмиват по-лесно от други.

Сам по себе си нито един от тези фактори не би причинил големи щети. Но когато се комбинират, загубите надхвърлят сумата от отделните им ефекти – поне това показват данните.

Въпреки това екипът е предпазлив в заключенията си, тъй като определянето на точния принос на всеки фактор все още е в процес на изследване.

Задържане на земята

Съществуват доказани методи за забавяне на ерозията, като проучването изтъква тези, които са най-подходящи за терена в Китай. Терасирането на хълмовете е най-старият метод, като според скорошно изследване съществуващите тераси са намалили ерозията на обработваемите земи в страната с около 50%.

Другият основен инструмент е повторното залесяване на голите склонове с дървета и трева. Китай вече прилага тази мярка в огромен мащаб, превръщайки наклонени обработваеми земи обратно в гори. Корените и листната покривка задържат почвата на място.

Възстановяването на растителността дава резултати. Друго проучване регистрира рязък спад в седиментите и оттичането на вода в райони, където Китай е възстановил растителността върху най-ерозиралите си земи.

По-голямата картина

Преди това изследване тежката ерозия в Китай беше известен проблем без ясна карта. Сега вече има такава.

Загубите се концентрират по линията Ху, а техният център се измества на югозапад, към стръмни райони с тънка почва, които най-малко могат да си позволят нови загуби. Тази карта променя изцяло задачата пред властите, отговорни за планирането и опазването на околната среда.

Вместо да се бори с ерозията равномерно в цялата страна, Китай може да съсредоточи усилията си в изграждане на тераси, повторно залесяване и по-интелигентно земеделие в тесния пояс, където почвата изчезва най-бързо.

За държава, която изхранва почти една пета от света с ограничени земеделски площи, знанието къде земята е най-застрашена е от ключово значение. Почвата, която се запазва днес, е основата за бъдещите реколти.