Океаните обикновено служат като ясна граница, разделяща морските видове, но съществува група организми, която не се подчинява на тази логика.

Ярки същества, наподобяващи актинии, демонстрират удивителната способност да запазват идентичен вид в противоположни краища на планетата.

Сякаш пренебрегват милиони години изолация и отделна еволюция от своите роднини.

Как зоантариите успяват да нарушат правилата на биогеографията

В морската биогеография отдавна съществува неписано правило: Атлантическият и Индо-Тихоокеанският регион се различават значително по състава на рифовите си видове.

Гмуркането край бреговете на Бразилия и например в близост до Окинава обикновено означава среща с напълно различни риби и корали.

Именно затова резултатите от ново глобално изследване предизвикаха изненада сред учените, пише Phys.org.

В центъра на вниманието са зоантариите – група шестолъчеви корали, близки до актиниите.

Изследването е ръководено от д-р Мария „Дуда“ Сантос от Университета на Хаваите и университета Рюкю. По време на първото си гмуркане край бреговете на Окинава тя вижда множество непознати видове.

Но зоантариите изглеждат почти идентични с тези, които живеят в Бразилия.

Генетичният анализ и сравнението на външните белези показват неочакван резултат

Въпреки че в Индо-Тихоокеанския регион обикновено има десет пъти повече видове рифови организми, отколкото в Атлантическия, разликата между зоантариите от различните океани се оказва минимална.

С други думи, тези същества почти не са се „разклонили“ еволюционно, въпреки географските бариери и огромните разстояния.

Какви може да са причините

Изследователите смятат, че ключът към този феномен е изключителната способност за разпространение.

Ларвите на зоантариите могат да прекарат в открити води повече от 100 дни, преодолявайки хиляди километри.

Освен това тези организми са способни да пътуват, прикрепяйки се към плаващи обекти като парчета дърво или други морски отпадъци.

Този начин на „засяване“ им позволява бързо да пресичат цели океански басейни, отбелязва изследването, публикувано в Frontiers of Biogeography.

На практика не става дума за случайно съвпадение на еволюционни процеси в различни краища на света, а за един вид, който се разпространява по планетата по-бързо, отколкото протича самата еволюция.

Друг важен фактор е изключително бавният темп на еволюционни промени.

Дори след милиони години разделение от континентите, популациите на зоантариите остават сходни както на външен вид, така и по поведение.

Това е рядък случай за рифови организми, които обикновено се диверсифицират бързо.

Защо това е важно за изследователите

Практическото значение на това откритие става особено видимо на фона на климатичните промени.

Каменистите корали все по-често загиват поради повишаването на температурата на водата и окисляването на океана.

В такива условия зоантариите често заемат освободените ниши и започват да доминират на рифовете.

Учените вече регистрират така наречените фазови промени. Ситуации, при които екосистеми, преди контролирани от корали, преминават под контрола на зоантарии.

Международният екип, включващ специалисти от Хаваите, Япония, Бразилия, Хонконг, Тайван и Индонезия, е събрал данни от региони от Мексико до Филипините.

В резултат е създаден първият глобален Атлас на разпространението на зоантариите.

Той дава представа не само за миналото на тези организми, но и за това как могат да се променят кораловите рифове в бъдеще.