Експеримент на китайската космическа станция „Тиенгун“ изследва влиянието на микрогравитацията и космическата радиация върху човешките репродуктивни клетки. Резултатите носят както добри, така и лоши новини за бъдещите междупланетни мисии.

Човечеството вероятно ще се превърне в междупланетен вид и ще засели безкрайните простори на космоса.

Но ще могат ли хората да продължат рода си извън пределите на Земята?

Според китайски учени перспективите не са особено розови. Човешките репродуктивни клетки се развиват значително по-зле в космоса, отколкото на Земята. Това се дължи на въздействието на микрогравитацията и космическата радиация.

Китайски учени обявиха, че на борда на космическата станция „Тиенгун“ е извършена първата в света успешна диференциация на човешки ембрионални стволови клетки в репродуктивни клетки в космически условия.

Репродуктивните клетки, известни още като гамети, са специализирани клетки в организма (сперматозоиди при мъжете и яйцеклетки при жените). Те отговарят за предаването на генетична информация на следващото поколение и участват в оплождането.

За целите на експеримента учените са създали специален биореактор за култивиране на клетки в космоса. Първоначално той е бил използван на товарни космически кораби, а след това е преместен на орбиталната станция „Тиенгун“.

Опитът показва, че диференцираните репродуктивни клетки са оцелели и са запазили своите характеристики в космоса.

След това те са били върнати на Земята за сравнение с развитието на същите клетки при условия на нормална гравитация и земна радиация.

Учените установяват, че процентът на успешно отглеждане на първични репродуктивни клетки, получени от плурипотентни стволови клетки, е намалял наполовина в космоса в сравнение с контролната група на Земята.

Космическата среда възпрепятства процеса на специализация на първичните репродуктивни клетки. С други думи, престоят в космоса значително затруднява превръщането им в яйцеклетки или сперматозоиди.

Резултатите от изследването сочат, че космическата радиация причинява нарушения в тяхното развитие.

Все пак учените откриват, че този ефект се проявява при по-продължителен престой на клетките в космоса.

Анализът показва, че макар геномните увреждания да се увеличават с продължителността на излагане на радиация и ниска гравитация, 15-дневният експеримент не е довел до мащабни увреждания на генома.

Проблемът обаче остава, тъй като едно пътуване до Марс например продължава най-малко 5 месеца само в едната посока.

Това означава, че вероятността за зачеване на деца в космоса може да се окаже изключително ниска.

Изследването е публикувано в списанието Science Advances.