На 9 юни 1985 г. от съветската автоматична междупланетна станция „Вега-1“ се отделя спускаем апарат. Два дни по-късно той навлиза в атмосферата на Венера, предавайки ценни данни за нейните облаци и повърхност. А аеростатната сонда осъществява първия в историята полет в атмосферата на друга планета.

Мисията „Вега-1“ стартира от космодрума Байконур на 15 декември 1984 г.

Името на проекта е съставено от думите „Венера“ и „Халей“, тъй като целта на станцията е първо да изследва Венера, а след това да продължи пътя си към Халеевата комета.

Заедно с „Вега-2“, тя е част от мащабна международна програма с участието на учени от СССР, Австрия, България, Унгария, ГДР, Полша, Франция, ФРГ и Чехословакия.

Станцията се състои от прелитащ модул и спускаем апарат.

При достигането на Венера спускаемият апарат се отделя, а прелитащият модул, след корекция на траекторията, продължава към Халеевата комета.

На 11 юни 1985 г. спускаемият апарат на „Вега-1“ навлиза в атмосферата на Венера откъм нощната ѝ страна.

По време на аеродинамичното спиране апаратът се разделя на модул за кацане и горен отсек с аеростатна сонда, която след излизане от капсулата се напълва с хелий.

Сондата се носи на височина от около 53–55 км, където условията са значително по-меки в сравнение с повърхността на Венера.

Там налягането е близко до земното, а температурата е между 27 и 43 °C, за разлика от близо 500 °C долу.

За 46 часа аеростатът изминава приблизително 11 500 км, измервайки температура, налягане, осветеност и атмосферни движения.

Това е първи успешен опит за въздухоплаване в атмосферата на друга планета

Модулът за кацане предава данни по време на спускането и след приземяването си, но част от програмата се проваля.

На височина от около 17 км датчикът за кацане се задейства преждевременно, което води до включване на сондата за вземане на почвени проби още в атмосферата. Поради тази причина анализ на венерианска почва не е извършен.

След кацането си в равнината Русалка апаратът предава данни в продължение на 20 минути, преди прелитащият модул-ретранслатор да изчезне зад хоризонта на планетата.

След приключване на венерианската част от мисията, „Вега-1“ продължава пътя си към Халеевата комета

През март 1986 г. той преминава на около 8890 км от ядрото ѝ, предавайки снимки и данни за газово-праховата ѝ обвивка.

Информацията от „Вега-1“ и „Вега-2“ помага на европейската станция „Джото“ да се насочи по-точно към ядрото на кометата.