Обсерваторията Carruthers Geocorona Observatory официално започна своята 24-месечна основна научна мисия.

Космическият апарат беше изстрелян на 24 септември 2025 г. от Kennedy Space Center.

На 8 януари 2026 г. достигна целевата си орбита в района на точката на Лагранж L1 в системата Слънце – Земя.

Тази гравитационно стабилна позиция се намира на около 1,5 милиона километра от Земята по посока на Слънцето. Осигурява постоянен изглед към екзосферата.

Какво изследва мисията

Екзосферата е най-външната част от земната атмосфера и се състои основно от атоми водород.

Под въздействието на слънчевата радиация те излъчват светлина в ултравиолетовия диапазон, образувайки явлението, известно като геокорона.

На борда на апарата са монтирани две ултравиолетови камери – с широко и тясно зрително поле.

Те ще позволят получаването на детайлни изображения на геокороната и ще разкрият процеси, невидими за човешкото око.

През следващите две години мисията ще наблюдава как екзосферата се разширява и свива в зависимост от слънчевата активност, създавайки най-пълния досега набор от данни за динамиката на външната атмосфера на Земята.

Космическото време и загубата на вода

Наблюденията ще помогнат да се разбере как горните слоеве на атмосферата реагират на космическото време – слънчеви бури и потоци от слънчевия вятър.

Тези явления влияят пряко върху сателитите, комуникационните системи, навигационните сигнали и друга орбитална инфраструктура.

Екзосферата е и зоната, през която Земята постепенно губи вода в Космоса.

Под въздействието на високоенергийното излъчване молекулите на водната пара се разпадат на водород и кислород.

По-лекият водород се издига нагоре и част от атомите му получават достатъчно енергия, за да преодолеят гравитацията на Земята.

Сравнението на тези процеси с атмосферната еволюция на Mars – планета без глобално магнитно поле, загубила повърхностната си вода преди милиарди години – ще помогне на учените да разберат по-добре механизмите за задържане или загуба на вода на планетите.

Тъй като течната вода е ключово условие за съществуването на живот, резултатите от мисията имат пряко значение за оценката на обитаемостта на други светове.

Наследството на Джордж Карътърс

Обсерваторията носи името на George R. Carruthers. Астрофизикът, чийто ултравиолетов инструмент по време на мисията Apollo 16 през 1972 г. направи първото изображение на геокороната на Земята от повърхността на Луната.

Ръководител на проекта е Лара Уолдроп от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн.

Космическият апарат е разработен и изграден от BAE Systems, а управлението на мисията се осъществява от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА.