Научен пробив след половин век: Открита е изцяло нова кръвна група
Мистерия, която озадачава учените повече от 50 години, най-накрая е разгадана.
Всичко започва през 1972 г., когато е взета кръвна проба от бременна жена и анализът разкрива нещо невиждано.
На червените ѝ кръвни клетки липсва повърхностна молекула, която е присъствала във всички известни кръвни групи по това време.
Това необичайно явление остава необяснимо в продължение на десетилетия и представлява сериозна научна загадка.
Именно тази аномалия мотивира изследователи от Обединеното кралство и Израел да започнат дълго и подробно проучване.
То води до откриването на изцяло нова система за кръвни групи при хората.
Резултатите от това значимо откритие бяха публикувани през 2024 г.
Според хематолога Луиз Тили от Британската национална здравна служба, това е огромен успех
Откритието позволява по-добри и по-прецизни медицински грижи за редки, но изключително важни пациенти.
Въпреки че широката общественост обикновено е запозната само със системата ABO и Rh фактора, в човешкото тяло има много други кръвни системи.
Те се основават на специфични протеини и захари, които покриват повърхността на червените кръвни клетки.
Тези молекули, известни като антигени, функционират като биологични „идентификационни белези“. Тялото ги използва, за да различи собствените си клетки от тези на другите.
Ето защо съвместимостта на кръвните групи е от решаващо значение по време на кръвопреливания.
Повечето от известните кръвни групи са открити в началото на XX в.
Предишни изследвания показват, че повече от 99,9% от населението на света има антиген, наречен AnWj.
Този антиген е напълно отсъствал в пробата от 1972 г. Въз основа на това учените са нарекли новата система за кръвни групи MAL.
При хора, при които и двете копия на MAL гена са мутирали, антигенът AnWj напълно липсва. Това води до изключително рядката AnWj-отрицателна кръвна група – каквато е имала бременната жена в първоначалния случай.
Изследователите обаче са открили и няколко пациенти, при които антигенът е бил потиснат, въпреки че не са имали генетичната мутация. Което пък предполага, че определени кръвни заболявания могат да допринесат за появата ѝ.
За да потвърдят окончателно ролята на MAL гена, учените предприели решаваща стъпка. Те вмъкнали нормалната му версия в кръвни клетки, на които преди това липсвал AnWj антиген.
Това довело до повторна поява на липсващия маркер на клетъчната повърхност, окончателно доказвайки връзката между гена и новооткритата кръвоносна система.
Допълнителен интерес представлява фактът, че този антиген не присъства при новородени, а се развива скоро след раждането.
Въпреки че всички AnWj-отрицателни пациенти в проучването са имали същата мутация, при тях не са наблюдавани други клетъчни аномалии или допълнителни заболявания, свързани с тази генетична черта.
С това откритие медицината получава възможността по-точно да тества пациентите и да определи дали рядката MAL-отрицателна кръвна група е наследствена или е резултат от антигенно потискане, което може да показва друг здравословен проблем.
Въпреки че подобни кръвни вариации са изключително редки, учените предупреждават, че те могат да имат сериозни, дори фатални последици, ако не бъдат разпознати навреме.
След повече от пет десетилетия научната загадка най-накрая е решена, а изследването е официално публикувано в престижното научно сп. Blood.

