На 19 януари 2006 г. сондата New Horizons потегли на историческо пътешествие, за да осъществи първия полет до Плутон.

Днес, почти две десетилетия по-късно, апаратът на НАСА продължава да изпраща безценни данни от далечните краища на нашата система.

Космическият апарат New Horizons („Нови хоризонти“) на НАСА влезе в историята като първата сонда, изследвала отблизо Плутон и неговите спътници.

Мисията му обаче не спря дотам. Той достигна и до астероида Аррокот, далечен обект в Пояса на Кайпер.

Дори и днес, почти 20 години след старта си, автоматичната станция продължава своята работа в междузвездното пространство, събирайки ключова научна информация за небесните тела.

Изстрелването се състоя на 19 януари 2006 г. с помощта на ракетата-носител Atlas V.

Стартът беше рекорден – апаратът разви най-високата скорост на изстрелване за времето си, достигайки приблизително 16,2 км/с.

Това му позволи да прекоси орбитата на Марс за по-малко от три месеца, пристигайки там на 7 април 2006 г.

Ключов момент в пътешествието беше гравитационната маневра край Юпитер през февруари 2007 г.

Благодарение на нея сондата ускори скоростта си с допълнителни 3,89 км/с.

По време на прелитането си апаратът успя да направи впечатляващи снимки на спътниците на газовия гигант – Йо, Европа и Ганимед.

Най-важната част от мисията настъпи на 14 юли 2015 г., когато New Horizons прелетя край системата на Плутон.

Сондата стана първият апарат, достигнал планетата-джудже, преминавайки само на 12 500 км от повърхността ѝ.

Предадените на Земята данни позволиха на учените да определят с голяма точност диаметъра на Плутон (около 2370 км) и на най-големия му спътник Харон (около 1208 км).

Следващата цел беше астероидът Аррокот в Пояса на Кайпер, край който станцията премина на 1 януари 2019 г.

Аррокот се превърна в най-далечния астрономически обект, посетен от земен апарат.

Двойното тяло, разположено на 6,5 милиарда километра от нас и наподобяващо снежен човек, се оказа реликва – „строителен блок“ от ранните дни на планетите.

Неговото изследване потвърди теорията за „меката“ акреция, според която обектите в ранната Слънчева система са се образували чрез бавно сливане на по-малки частици.

Две десетилетия след изстрелването си, New Horizons продължава да функционира във външната част на Пояса на Кайпер, на повече от 9,2 милиарда километра от Земята. Остава единственият действащ апарат в този отдалечен регион.

През юли 2025 г. той премина в режим на хибернация, който ще продължи до края на юни 2026 г.

Успехът на New Horizons даде силен тласък за планирането на нови мисии към ледените гиганти и обектите в Пояса на Кайпер.

Очаква се автоматичната станция да остане работоспособна до средата на 30-те години на XXI век, продължавайки да разширява познанията ни за Слънчевата система и далечните небесни тела в нея.