В научната фантастика често се споменават червееви дупки – космически тунели, които позволяват мигновени пътешествия из Вселената.

Реалната история обаче, започната от Алберт Айнщайн и Нейтън Розен през 1935 г., е далеч по-удивителна.

Те описват не „портал“, а математически „мост“ между две области на пространство-времето.

Една нова интерпретация на моста на Айнщайн-Розен разкрива фундаментални тайни за самата природа на времето.

Грешката на века

Мостът на Айнщайн-Розен е създаден с цел да разреши конфликта между гравитацията и квантовата физика, а не за пътешествия.

Едва десетилетия по-късно физиците го преосмислят като потенциална червеева дупка.

Изчисленията обаче показват, че такъв мост би бил нестабилен и непроходим.

Поради това той съществува само в математическата структура, а не като реален път към други галактики.

Съвременните изследвания, базирани на трудовете на Кумар и Марто, предлагат радикално нов поглед.

Физичните закони често са симетрични: те действат по един и същи начин както за времето, течащо напред, така и за това, течащо назад.

Мостът на Айнщайн-Розен може да се разглежда като връзка между две такива симетрични „посоки“ на времето. Това не е тунел в пространството, а по-скоро огледало във времето.

Решение на основния парадокс

Тази концепция предлага елегантно решение на парадокса за загубата на информация в черните дупки, описан от Стивън Хокинг.

Ако се вземат предвид и двете посоки на времето, информацията, която попада зад хоризонта на събитията, не изчезва.

Тя продължава да съществува и да се развива, но в огледално, обратно времево русло. По този начин квантовите закони се запазват, без да е необходима екзотична физика.

Нова философия за времето

Най-впечатляващият извод от новата теория е възможната връзка с произхода на нашата Вселена.

Големият взрив може да не е бил начало, а квантов преход – „отскок“ между фази на свиване и разширяване.

В такъв модел нашата Вселена би могла да се е образувала вътре в черна дупка на друг, „родителски“ космос.

Частици от онова предишно състояние може да са преживели прехода и днес да образуват невидимата тъмна материя.

И така, мостът на Айнщайн-Розен не е бърз път между звездите, а ключ към разбирането на времето на фундаментално ниво.

Той подсказва, че реалността изисква и двете посоки на времето, а нашата Вселена може да има по-дълбока история, отколкото сме предполагали.

Следващата революция във физиката може да покаже, че времето тече едновременно напред и назад, разкривайки истинската природа на космическите загадки.

По-рано съобщихме как „квантови гъсеници“ могат да свързват черни дупки помежду им, пише Phys.org.