Радиовъглеродно датиране на древни писмени артефакти предполага революционен произход на писмеността на Великденския остров.

Разпространението на човечеството по цялото земно кълбо е бавен процес, продължил хилядолетия.

Един от последните кътове на планетата, достигнат от древните хора, е остров Рапа Нуи в югоизточната част на Тихия океан, по-известен като Великденския остров.

Рапа Нуи е едно от най-изолираните места в света

Смята се, че неговите коренни жители, също наречени рапануйци, са пристигнали на острова между 1150 и 1280 г. И са живели в изолация до появата на холандския мореплавател Якоб Рогевен през 1722 г.

Когато европейците стъпват на острова, те не само откриват впечатляващите статуи моаи, с които народът рапануи е най-известен, но се натъкват и на все още неразчетена писменост, наречена ронгоронго.

Това е уникална система за писане, използваща изобразителни знаци, известни като глифи.

Тъй като тази писменост е описана за първи път едва през 1864 г., археолози и историци отдавна си задават един ключов въпрос. А именно – дали рапануйците са изобретили този език напълно самостоятелно, или са били повлияни от европейците?

Ново проучване се опитва да разреши тази лингвистична загадка

Чрез радиовъглеродно датиране учените установяват, че един от 27-те дървени предмета с надписи ронгоронго предхожда пристигането на европейците.

Датировката сочи периода между 1493 и 1509 г.

Това откритие предполага, че народът рапануи може да е изобретил ронгоронго независимо. Това е рядко постижение в човешката история. Обикновено се свързва със сложни държавни структури.

Друг силен аргумент в подкрепа на теорията за местния произход на езика е фактът, че ронгоронго функционира много по-различно от европейските езици. И това изключва видимо външно влияние.

Водещият автор Силвия Ферара, археолог и лингвист от Болонския университет в Италия, публикува резултатите на своя екип в списание „Scientific Reports“ през 2024 г.

„Въпросът е от решаващо значение, тъй като предполага възможността за независимо изобретяване на писменост, подобно на случилото се в други части на света, където писмеността е оригинално творение, например в Месопотамия, Египет, Китай и Мезоамерика“, се казва в статията.

Въпреки че една от четирите изследвани дървени плочки предоставя доказателства за съществуването на езика преди контакта с европейците, откритието има и своите условности.

Радиовъглеродното датиране може да определи само кога дървото е било отсечено, а не кога е бил направен надписът върху него.

Въпреки това Ферара предполага, че вековна дървесина не би била подходяща за такава деликатна задача.

По-важното е, че изследваната плочка е само единична находка, тъй като останалите анализирани артефакти са датирани след пристигането на европейците.

За да събере повече доказателства, Ферара трябва да изследва и другите запазени плочки – всичко, което е останало от този забравен език.

Те обаче са разпръснати по целия свят и достъпът до тях е труден. Засега търсенето продължава в опит приносът на този древен народ да бъде поставен в правилния исторически контекст.